О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№123
гр.София, 20.03.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 86/2012 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.В. И., пълномощник на П. И. П. от [населено място], срещу определение № 269 от 12.09.2011 год. по гр.дело № 862/2011 год. на Върховния касационен съд, І г.о., с което на основание чл.280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба срещу решение № 205 от 12.05.2011 год. по гр.дело № 610/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 172 от 25.05.2010 год. по гр.дело № 774/2009 год. на Пещерския районен съд и са отхвърлени субективно съединените искове за собственост на недвижим имот.
Поддържа се оплакване, че неправилно била взета предвид приложената по делото данъчна оценка на имота, която е отпреди две години и е претърпяла изменение, както разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, третираща недопустимостта на касационното обжалване. С частната жалба се представя удостоверение № 11-00-42 от 10.02.2012 год. на [община] за данъчна оценка.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С исковата молба вх.№ 1368 от 21.08.2009 год. е бил предявен иск по чл.108 ЗС от П. И. П., Р. Х. П., В. К. П. и Ц. К. С. срещу А. П. К. за предаване владението на имот №*, кв.* по плана на [населено място], с площ * кв.м.
На 16.10.2009 год. ищците са представили удостоверение рег.№ * от 14.09.2009 год. на [община]/л.23 от гр.дело № 774/2009 год. на РС-Пещера/, от което е видно, че данъчната оценка на имот № * в кв.* по плана на [населено място] с площ * кв.м. възлиза на 4220,20 лева. Същият ден ищците са представили и банков документ за внесена държавна такса в размер на 169 лева/л.22 от делото/.
При тези данни, обжалваното определение е законосъобразно.
Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 20.06.2011 год., т.е. след изменението на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, което е в сила от същата дата. Новата редакция на процесуалната норма предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. Меродавна е цената на иска към момента на предявяването му пред първоинстанционния съд. Съгласно чл.70, ал.1, изр.второ ГПК, въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Предвид на това, не може да се преразглежда този въпрос след предвидения в закона краен момент, включително и при подаване на касационна жалба срещу въззивното решение. Ето защо, не следва да се преценява представеното с частната жалба удостоверение изх.№ * от 10.02.2012 год. на [община], съобразно което данъчната оценка на имот с пл.№ * в кв.* по плана на [населено място] от 1958 год., идентичен с ПИ с пл.№ * в кв.* по плана на [населено място] от 1990 год. е в размер на 6 374,40 лева/л.21 от гр.дело № 86/2012 год. на ВКС, ІІ г.о./.
След като касационното производство е образувано въз основа на жалба срещу въззивното решение, подадена след изменението на процесуалния закон от 21.12.2010 год., преценката за допустимостта на касационното обжалване се извършва въз основа на нововъведения критерий за обжалваемост на въззивните решения, съгласно който цената на иска следва да надвишава 5 000 лева. В случая, цената на иска към момента на предявяването му е 4 220,20 лева/чл.69, ал.1, т.2 ГПК/, която сума е определяща както за родовата подсъдност на делото /чл.103 и чл.104, т.3 ГПК/ и за дължимата държавна такса, така и за допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение.
В обобщение, обжалваното определение е съобразено с изричната разпоредба на § 6 от ЗИД на ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/, с която е изменен чл.280, ал.2 ГПК и е изключен касационния контрол върху въззивните решения с цена на иска до 5 000 лева. Частната жалба е неоснователна и атакуваното с нея определение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 269 от 12.09.2011 год. по гр.дело № 862/2011 год. на Върховния касационен съд, І г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/