Определение №123 от 24.3.2020 по ч.пр. дело №764/764 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
гр. София, 24.03.2020 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 764/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Сдружение на собственици“ гр. Хасково, ул.Добруджа № 21-23, вх.А и Б. Обжалвано е определение №85/14.01.2020г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено определение на Хасковски районен съд за прекратяване на делото поради недопустимост на предявения иск, с който се иска осъждане на МРРБ да изпълни правата и задълженията си срещу „Адванс 2002“ ЕООД.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като въпреки дадените многократни указания ищецът неотклонно е подържал формулирания петитум на исковата молба, а именно: да се осъди МРРБ да упражни правата си и да изпълни задълженията си по договор за възлагане на СМР, сключен с „Адванс 2002“ ЕООД на 14.10.2015г..
В частната касационна жалба са изложени съображения, че искът е следвало да се разгледа от Хасковски административен съд и се поставя процесуалният въпрос за подсъдността на делото, без да се сочи допълнително основание като предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Видно е по делото обаче, че ищецът не е направил отвод за неподсъдност пред общите съдилища и съответно Хасковски районен съд и ХОС не са разгледали този въпрос, респективно не са постановили определение за подсъдност, което подлежи на обжалване на общо основание, съгласно чл. 121 ГПК.
Въз основа на изложеното дотук, настоящия състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Формулираният въпрос не е обуславящ, доколкото въззивният съд не се е произнесъл по него, а касаторът не е посочил и допълнителното основание от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1, 2 или 3 ГПК, за да обоснове наличието на предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Освен това и при служебната проверка на основание чл. 280, ал.2 ГПК не се установяват предпоставки за допускане на касационно обжалване. Ищецът не разполага с право на иск да бъде осъден ответника да изпълни задължение към трето лице, защото по този начин се упражняват чужди права, в нарушение на чл. 26, ал.2 ГПК. От друга страна ищецът не разполага и с право на иск да бъде осъден ответника да упражни свои права срещу трето лице, защото субективните права се упражняват свободно и никой не може да бъде принуден да стори това. В последния случай, при облигационни отношения, кредиторът разполага с две алтернативни възможности- или да иска обезщетение по чл. 23 ЗЗД тъй като е налице хипотезата на обещаване действията на трето лице, или да предяви правата на ответника чрез сурогационния иск по чл. 134 ЗЗД.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №85/14.01.2020г., постановено по в.ч.гр.д. 47/20г. на Хасковски окръжен съд
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top