О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
ГР. София, 13.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание на 9.03.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №117/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. А. срещу определението на Софийски градски съд по гр.д. №5828/03 г. от 18.11.08 г., с което е прекратено като недопустимо въззивното производство по иска с пр. осн. чл.225, ал.1 от КТ, предявен от касаторката срещу С. о. / СО/.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване пред ВКС въззивно определение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа частната жалба, намира следното: Касаторката е предявила срещу СО и Агенция за социално подпомагане /АСП/ – като правоприемници на НССП, исковете по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ. С влязло в сила решение на ВКС по гр.д. №637/05 г. са уважени предявените от касаторката срещу СО искове по чл.344, ал.1,т. 1 и 2 от КТ. Със същото решение на ВКС е обезсилено въззивното решение, с което е отхвърлен искът по чл.344, ал.1,т.3 от КТ срещу АСП и производството спрямо този ответник – прекратено. Прието е, че въззивната жалба на АСП поддържа висящността на производството по иска спрямо двамата ответници, срещу които е насочен той – СО и АСП, конституирани в процеса на осн. чл.120 от ГПК. Затова след обезсилване на постановеното срещу АСП решение и прекратяване на производството, поради липса на правоприемство с НССП, въззивният съд дължи произнасяне по иска срещу СО и делото му е върнато за това.
В обжалваното въззивно определение въззивният съд не е възприел изводите и не се е съобразил с указанията на ВКС за допустимостта на въззивното производство по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.3 от КТ спрямо СО. Приел е, че първоинст. решение за отхвърляне на иска срещу този ответник не е обжалвано от ищцата и затова СГС не може да се произнесе по него.
Определението на СГС е постановено в нарушение на процесуалния закон – чл.218з от ГПК, и задължителната практика по тълкуването му – ТР №1/01, т.15 и ТР №2/04 г.
Уважаването на иска по чл.344, ал.1,т.3 от КТ спрямо единия от ответниците / конституирани на мястото на първоначалния работодател/ удовлетворява ищцата и тя няма интерес от обжалване на решението. Жалбата на този ответник – АСП поддържа висящността на спора по иска, насочен срещу двамата ответници поради правоприемството им с НССП, за което съдът следи и служебно. Въпросът за допустимостта на въззивното производство по иска спрямо втория ответник – СО /при дължимото от съда произнасяне за правоприемството, с твърдение за което е конституиран в процеса/ е разрешен от ВКС със задължителни за въззивния съд указания по тълкуване и прилагане на закона. Като не се е съобразил с тях, СГС е нарушил процесуалния закон.
Въззивното определение е неправилно, следва да се отмени и делото – върне на СГС за произнасяне по спора в очертаните от отменителното решение на ВКС предметни рамки и при съобразяване със задължителните указания на касационната инстанция за допустимостта му пред въззивния съд.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението на Софийски градски съд по гр.д. №5328/03 г. от 18.11.08 г.
Връща делото на този съд за произнасяне по съществото на спора по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.3 от КТ срещу СО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: