5
Върховен касационен съд на Р. България ГК, І г.о. дело № 932/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
гр.София, 10.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 932/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение, постановено на 03.04.2009 год. по в.гр.дело № 31/2007 год. по описа на С. градски съд, ІІ-А отделение, с което е оставено в сила решение от 31.03.2006 год. по гр.дело № 3434/2004 год. на С. районен съд, 47 състав за отхвърляне
– предявените от К. В. О.-К. ЕГН [ЕГН] от[населено място], ул.”Г.С.Р.” № 193, вх.Б, ет.4, съдебен адрес:[населено място], [улица], ет.3, адв.Д., срещу И. Н. Я.[населено място], кв.С., [улица] и Н. Р. И.[населено място], ж.к.”Д.” бл.31а, вх.Б, ет.2, ап.28, искове с правно основание чл.75 ЗС за забрана да създават пречки за поставянето на оградата, за забрана да влизат, престояват, преминават, рушат и изсичат дърветата, пропускат трети лица в имота, находящ се в[населено място], кв.С., [улица];
– за отхвърляне предявения от К. В. О.-К. срещу С. А. Ш.,[населено място], кв.Л., ул.”К. С.” № 14а, ет.1, ап.1, иск с правно основание чл.75 ЗС за забрана да преминава през имота, находящ се в[населено място], кв.С., [улица], и за осъждане да премахне подвижната вратичка и да възстанови състоянието преди нарушението;
– с осъждане К. В. О.-К. да заплати по 100 лева на С. А. Ш., на И. Н. Я. и на Н. Р. И. на основание чл.64, ал.2 ГПК вр.чл.64, ал.4 ГПК вр.чл.7, ал.1, т.4 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Недоволен от въззивното решение е касаторът К. В. О.-К., представлявана от адвокат А. П. Д. от А. колектив-София /според изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/, която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК.
От ответниците по касация И. Н. Я. и Н. Р. И., представлявани от адвокат Д. Г. от А. колектив-София е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище по същество – за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид данните по делото, приема следното:
С определение № 1140 от 20.10.2009 год., постановено по гр.дело № 1549/2009 год. по описа на І гражданско отделение на Върховния касационен съд касационната жалба е върната на въззивния съд за съобразяване изложението за допустимост с изискването на чл.284, ал.1, т.3 и ал.2 във връзка с чл.284, ал.3, т.1 ГПК и прилагане на съдебни актове относно противоречива съдебна практика.
С определение № 84 от 01.03.2010 год., постановено по ч.гр.дело № 544/2009 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд е отменено разпореждането от 11.11.2009 год. на Софийски градски съд, ІІ-Г състав, с което е върната касационна жалба вх.№ 24081 от 16.05.2009 год. срещу въззивното решение от 03.04.2009 год. по гр.дело № 31/2007 год. /предмет на настоящото производство/.
С изложение вх.№ 27711 от 01.06.2009 год. се конкретизират основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК с оглед приложението на чл.75 ЗС за разлика от чл.81 ЗС във връзка с началният момент и срока на извършване нарушение на владението прилага три решения и определение на Върховния и Върховния касационен съд.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че субективно съединените искове по чл.75 ЗС са неоснователни тъй като от събраните по делото доказателства е установено, че и преди и през 2004 год. установеното от ищцата владение й е било отнемано и преди твърдяното нарушение от м.март 2004 год., при което ответникът по спора Я. и приживе съпругата му са прекъсвали установеното от нея владение върху УПИ ХІ-431, поради което не е приложима презумпцията по чл.83 ЗС и не е установено непрекъснато владение повече от 6 месеца назад от края на м.март 2004 год. Направен е извод, че право на защита по чл.75 ЗС има владелецът срещу фактически действия, с които се нарушава правото на владение, но не и срещу отправяне на заплахи или словесно смущаване на правото на собственост, поради което активната легитимация не е доказана.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са важни – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. М. или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което не е направено.
М. или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Представените решения касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 861 от 08.12.2008 год. по гр.дело № 3175/2007 год. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд е свързано с приложението на чл.75 и чл.76 ЗС, но с оглед срокът за предявяване на владелчески иск след отмяна на незаконосъобразен административен акт;
Обжалваното въззивно решение не противоречи и на решение № 165/2009 год. по гр.дело № 3446/2007 год. на ІІІ гражданско отделение на същия съд с оглед съобразяване на чл.83 ЗС относно началния и крайния момент за продължителността на владението при отчитане изискването, че в производството по чл.75 ЗС ищецът следва да установи само два факта – на владението и нарушението;
Решение № 1112 от 12.06.1967 год. по гр.дело № 635/1967 год. на І гражданско отделение на Върховния съд се отнася до основната цел на разпоредбата на чл.75 ЗС – да бъдат предотвратени самоуправните действия, а
Определение № 196 от 14.04.2009 год. по ч.гр.дело № 128/2009 год. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд е по допустимост на частно касационно обжалване, по конкретна преценка за начален момент на течението на срока по чл.75 ЗС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд от 03.04.2009 год., постановено по гр.дело № 31/2007 год. по описа на ІІ-А състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: