4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София, 24.02. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 655/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в[населено място] – чрез процесуалния представител адв. М. Ш., срещу решение № 80 от 30.04.2010 г. по в. гр. д. № 121/2010 г. на Сливенски окръжен съд. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 1069 от 18.01.2010 г. по гр. д. № 4422/2008 г. на Сливенски районен съд дружеството – касатор е осъдено да заплати на [фирма] – гр.[населено място] сумата 5 479.20 лв. /с ДДС/, представляваща възнаграждение по сключен устен договор за изработка на 6 бр. отливки „Ухо задно РК704030000”, ведно с разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2 436.82 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът излага подробни аргументи срещу изводите на въззивния съд за наличие на сключен между страните неформален /устен/ договор за изработка, пораждащ задължение в негова тежест за плащане на възнаграждение за извършена по договора работа в размер на присъдената с решението сума. Позовава се на неправилна преценка на събраните доказателства и в частност на заключението на съдебно-техническата експертиза, което според вижданията му опровергава твърденията на ищеца за възлагане на изработката на спорните детайли. Твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон като е отказал да допусне разпит на свидетеля И. П. относно съществени за спора обстоятелства – поръчвана ли е изработка на детайлите от лице, надлежно упълномощено да представлява [фирма] и да сключва от името на дружеството договори за изработка. Като порок на въззивния акт касаторът релевира и пропускът на въззивния съд да се произнесе по предявения срещу него иск с правно основание чл.264, ал.1 от ЗЗД за осъждането му да приеме извършената в изпълнение на договора работа.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което отново са възпроизведени основните доводи в касационната жалба за неправилност на въззивното решение, а достъпът до касационен контрол е аргументиран с твърдения, че „постановеното решение е незаконосъобразно, тъй като Сливенски окръжен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решил в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона – чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК”. Според касатора, въззивният съд „не е обсъдил и дал точен и законосъобразен извод на следните въпроси, имащи значение за изхода на съдебния спор : 1. Какво е търговски договор за изработка, начин на сключването му, елементи на този договор; 2. Кой и по какъв начин може да сключва писмени или устни договори за изработка между търговските дружества; 3. В кои случаи възложителят може да откаже приемане на изработеното; 4. Кога и как може да се защити възложителят при предявен от него съдебен иск.”. Тезата, че посочените въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, е подкрепена с цитирани в изложението решения на ВС и ВКС, постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г., и с определения на ВКС по чл.288 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване е релевирана и непълнотата на въззивното решение, свързана с липсата на произнасяне по предявения срещу касатора осъдителен иск за фактическо приемане на извършената работа.
Ответникът по касационната жалба [фирма] -[населено място] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да отмени частично решението по гр. д. № 4422/2008 г. на Сливенски районен съд и да уважи предявения от [фирма] против [фирма] осъдителен иск за сумата 5 479.20 лв., представляваща възнаграждение за изработка на 6 бр. отливки „Ухо задно РК704030000”, Сливенски окръжен съд е приел, че претендираното с иска възнаграждение се дължи от ответника – сега касатор, в качеството му на възложител на изработката на посочените детайли. Препращайки на основание чл.272 от ГПК към установената в мотивите на първоинстанционното решение фактическа обстановка на спора, въззивният съд е обосновал извод, че между страните е сключен неформален /устен/ договор за изработка, с който ответникът е възложил, а ищецът е приел да изработи със свои материали поръчаните детайли. Възражението във въззивната жалба на ответника за липса на постигнато съгласие за изработка на отливките е счетено за преклудирано по съображения, че съществуването на договора не е отречено своевременно с отговора на исковата молба, в който са релевирани само възражения за некачествено и несъответстващо на поръчката изпълнение и за завишаване размера на възнаграждението. Като неоснователно е преценено и възражението на ответното дружество за недължимост на възнаграждението поради неприемане на извършената работа. Въззивният съд е изложил съображения, че отказът на възложителя за фактическо приемане на извършената от изпълнителя работа, която е изпълнена точно и съответства на поръчката, е лишен от основание и не освобождава възложителя от отговорност за заплащане на дължимото възнаграждение.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като касаторът не е обосновал предвидената в чл.280, ал.1 от ГПК обща предпоставка за достъп до касационен контрол.
Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на въззивното решение до касационно обжалване предпоставя решението да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда, респ. изхода на конкретното дело. Посочването на обуславящия въпрос е задължение на касатора, който следва да го формулира ясно и точно в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК не може да се отъждествява с касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК, които са относими към правилността на въззивното решение и поради това подлежат на преценка в производството за разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 от ГПК, а не в производството по чл.288 от ГПК за селектиране на касационните жалби.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК „съществени материалноправни въпроси” имат принципен, теоретичен характер, и отговорът им не се съдържа в постановеното от Сливенски окръжен съд въззивно решение, както твърди касаторът. Изводите на въззивния съд, че страните по делото са обвързани от сключен неформален договор за изработка, по силата на който ответникът – касатор дължи заплащане на възнаграждение за извършената в съответствие с поръчката му работа, са резултат от преценката на доказателствата и приетите за установени въз основа на тях правнорелевантни факти. Доколко тези изводи са обосновани и законосъобразни, е въпрос от значение за правилността на въззивното решение, който е извън приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
Отъждествяването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК с основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК препятства допускането на въззивното решение до касационен контрол, а непосочването на обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда наличието или отсъствието на поддържаната от касатора допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК изобщо не следва да се взема предвид, тъй като е аргументирано единствено със значението на поставените „въпроси” за точното прилагане на закона, не и със значимостта им за развитието на правото, каквото е изискването на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Извън приложното поле на касационното обжалване е и релевираната в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК непълнота на въззивното решение. Пропускът на въззивния съд да се произнесе в решението си по целия спорен предмет на делото подлежи на отстраняване по реда на чл.250 от ГПК и то по инициатива на страната, по чието искане съдът не се е произнесъл. Липсата на произнасяне във въззивното решение по един от предявените срещу касатора обективно съединени осъдителни искове – този за фактическо приемане на изработените отливки, е ирелевантна не само за допускането на решението до касационно обжалване, а и за самото касационно обжалване, тъй като не рефлектира върху правилността на съдебния акт.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 80 от 30.04.2010 г., постановено по в. гр. д. № 121/2010 г. на Сливенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :