4
4
Определение по т. д. № 739/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 739/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№123
София,24.02. 2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 739 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма],[населено място] чрез процесуалния му пълномощник – адв. С. З. срещу въззивно решение № 246/01.03.2010 г. по в. гр. д. № 2258/2009 г. на В. окръжен съд в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение № 2813/11.09.2009 г. по гр. д. № 7740/2008 г. на В. районен съд, [фирма] е осъдено да заплати на К. К. П. от[населено място] сумата 7 258,31 лв. договорна неустойка за забавено изпълнение по т. 11 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.12.2006 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 14.10.2008 г. до окончателното изплащане, както и сумата 77,16 лв. мораторна лихва върху главницата за времето от 19.09.2008 г. до 18.09.2008 г. и разноските.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Моли същото да бъде отменено в обжалваната му част и исковете да бъдат отхвърлени.
В касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на становището, че въззивният съд неправилно е тълкувал клаузата на т. 11 за договорната неустойка, която, според жалбоподателя, била неясно формулирана. Излагат се доводи за неправилно приложение на чл. 154, ал. 1 ГПК, тъй като ищецът носел доказателствената тежест да установи наличието на валидно сключена клауза за неустойка, както и за изискуемост на последната.
Касаторът е обосновал допустимост на касационното обжалване с твърдението, че основният правен въпрос, по който се е произнесла въззивната инстанция по делото е този за тълкуването на договорите по реда на чл. 20 от ЗЗД, и този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – цитирани и приложени са две решения на ВС и ВКС – Решение № 431/07.06.2006 г., ІІ т. о.; Решение № 559/17.05.1993 г. по гр. д. № 1724/1992 г. на ВКС, ІV г. о.; Решение и позоваване на две решения на ВКС, ТК – № 337/04.06.2007 г. т. о. и № 456/02.06.2006 г., ІІ т. о., които настоящият състав издири и приложи по делото.
Ответникът по касационната жалба К. К. П. [населено място] чрез процесуалния си пълномощник в писмен отговор счита, че не са налице основания за допускане на обжалването, а по същество е заявено становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД и да постанови присъждане на визираната в съдебния акт сума, съставляваща договорна неустойка по т. 11 от предварителния договор от 12.12.2006 г., В. окръжен съд е приел, че страните са постигнали писмено съгласие да бъде включена договорна клауза за неустойка в случай на просрочване на уговорения срок, в рамките на който е следвало да бъде въведена сградата в експлоатация. Съдът е счел, че тъй като клаузата не е ясно формулирана се налага тълкуване, съобразно чл. 20 ЗЗД и в тази връзка е анализирал текста на т. 11 в светлината и на останалите договорни уговорки в раздел “Права и задължения на страните”.
Предвид забавянето на въвеждането в експлоатация на сградата с четири месеца и шест дни и вместването на тази забава в рамките на шестмесечния уговорен максимален срок, съдът, след преценка на доказателствата е приел, че искът е основателен.
Значимият, с оглед изхода на спора материалноправен въпрос, на който се позовава касаторът в случая, е този за приложението на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорна клауза, свързана с определяне на неустойка по договор. По отношение на този въпрос обаче не е изпълнено нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 ГПК.
Приложеното решение № 559/17.05.1993 г. на ІV г. о. е неотносимо, тъй като даденото в него правно разрешение е свързано с факти, различни от тези по настоящото дело, предвид произнасяне по отрицателен установителен иск за право на надстрояване на масивна жилищна сграда. Съгласно решение № 431/07.06.2006 г. на ВКС, ІІ т. о. съдът е бил сезиран с иск за заплащане на договорно възнаграждение за извършени строителни работи и в разрешението по това дело отсъства позоваване на тълкуване на договорни клаузи, свързани с договорна неустойка. Посочените две решения на ВКС, ТК – съответно № 456/ 02.06.2006 г. по т. д. № 1051/2005 г. ІІ т. о. и № 337/04.06.2007 г. по т. д. № 73/2007 г. съдържат позоваване на чл. 20 ЗЗД, но тълкуването което е направено от решаващите съдилища и е възприето от касационната инстанция, е свързано с конкретните клаузи на приватизационнните договори, предмет на преценка по всяко едно от делата. Отделните уговорки са били тълкувани във връзка една с друга и в светлината на смисъла и съдържанието на целия договор, т. е. зачитайки правилата на т. н. систематично тълкуване. Именно въз основа на това изискване в обжалвания въззивен акт се съдържа позоваване на изискванията на чл. 20 ЗЗД за тълкуването, в това число и на систематичното тълкуване на съдържанието на т. 11 от процесния договор.
Тълкуването на договора изисква да се разкрие волята на страните към момента на сключване на договора и може да се извършва не само въз основа на писмения текст на договора, но и след преценка на доказателствата, които са извън него – документи, свидетелски показания, признания и пр. В тази връзка, доводите на касатора за неправилност на правните изводи на решаващата въззивна инстанция, макар и съставляващи отделно изложение на основанията за допускане на касационно разглеждане на делото, всъщност преповтарят съображенията в касационната жалба във връзка с оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на атакуваното решение.
Тези доводи обаче са относими към твърдяната неправилност на решението и затова е недопустимо да се обсъждат от ВКС във фазата на селектиране по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, не би могло да се приеме, че поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване са налице.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на страната касатор са направените от ответника по касация разноски, установени от приложено към писмения отговор пълномощно на адв. М. Д. в размер на 800 лв.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 246/01.03.2010 г. по в. гр. д. № 2258/2009 г. на В. окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма],[населено място] да заплати на К. К. П. от[населено място] сумата 800 /осемстотин/ лева разноски за защита пред касационния съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: