О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
С. 31.01.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1122 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. М. Г. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение от 16.07.2012г. по в.гр.д.№ 185 по описа за 2012г. на Монтански окръжен съд,с което е изцяло потвърдено решение от 3.05.2012г. по гр.д. № 615/2011г.на районен съд М.,като е отхвърлен предявения от Д. Г. против Д. М. иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК като неосновате-лен, определено е местоживеене на малолетното дете К. при бащата, предоставено е упражняването на родителските права по отношение на детето К. на бащата,като за майката е определен режим на лични отношения – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в неделя по местоживеене на майката и 30 дни през лятото,когато бащата не е в платен годишен отпуск и е определена месечна издръжка в размер от 80лв.,която майката следва да заплаща,считано от 3.05.12г.до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.
Като основание за допустимост на подадената от касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,но не се поставя конкретен въпрос, за който да е възможно да се провери дали е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС./Поставеният въпрос за „основателността на иска по чл.127 ал.2 от СК” не отговаря на изисква-нията за общо основание за допустимост съгласно приетото в т.1 от ТР №1/2010г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС/.К. излага доводи за неправилност и необоснованост на постановения въззивен акт относно извода на съда,че родителските права следва да се предоставят на бащата. С оглед пола и възрастта на детето,счита съдът не е защитил интересите на детето.Позовава се на Постановление № 1 от 12.11.74г.по гр.д.№ 3/74г.на Пленума на ВС, на две решения на ВКС от 2008г. и 2004г.,които са без задължителен характер и на решения на РС Ардино и на СГС,които поради обстоятелството,че не съдържат отбелязване дали са влезли в сила, не могат да бъдат съобразени.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва както допустимостта,така и основателността й.Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
В. съд е постановил решението си,след като е извършил комплексна преценка на всички релевантни в конкретния случай обстоятелства, въз основа на които е достигнал до извода,че интересите на детето изискват то да живее при баща си.Мотивирал се е със следното:От лятото на 2011г. детето К. /която понастоящем е ученичка в ІІІ клас/живее и учи в [населено място],заедно с баща си,в дом,собственост на неговите родители,заедно с баба си и дядо си.Там е нейната среда, приятели,познати.Живее при отлични битови и материални условия,в спокойна среда,където по всяко време има кой да се грижи за нея и при необходимост да й оказва помощ. Това се потвърждава от обстоятелствата, че детето се чувства добре,има отличен успех в училище и само заявява пред съда,че желае и занапред да продължи да живее при баща си. Същевременно майката живее в друго населено място/с.Ц./,в което няма училище/най-близкото е в [населено място]/,заедно с друг мъж /в негов дом/, който мъж е непознат и чужд за детето и от него то се срамува и страхува. В. съд е преценил,че промяната на спокойната,позната и сигурна среда на детето с непозната среда на майка му – би му причинило ненужен стрес,а и не е безспорно дали това би било безопасно за него.
Независимо,че не е поставен конкретен въпрос,който да съставлява общо основание за допустимост,с оглед характера и вида на производст-вото, съдът служебно е длъжен да прецени дали постановеният въззивен акт е в интерес на детето.Отговорът на този въпрос е положителен,защото постановеното решението е в съответствие с установените с ППВС № 1 от 12.11.74г. по гр.д.№ 3/74г. критерии. Съгласно ППВС № 1/74г. за всеки разглеждан случай са от значение съвкупността от установените конкретни по делото обстоятелства.В този смисъл посочените от касатора решения на ВКС /освен,че не съставляват задължителна практика/ са неосъотносими още и затова,защото в установените в тях обстоятелства са различни от настоящите.
В разглеждания случай – при преценката си съдът е обсъдил всички съотносими обстоятелства, свързани с възпитателските качества на всеки един от родителите,начина им на живот, продължителността и ефективността на полаганите грижи към детето, изразената готовност да живее с него /не само като заявление, но и като реално предприети действия за това/, обсъдил е с каква помощ разполага всеки един от родителите от трети близки до детето лица, съобразил е социалната им среда /включително бит,нрави,условия на живот/,жилищно-битовите условия на всеки един, финансовите възможности,евентуалните опасности и наличието на стресиращи обстоятелства,въз основа на което е направил извода си, че по-подходяща, за да бъдат гарантирани интересите на детето е спокойната, позната и сигурна среда при бащата.Независимо,че детето е момиче,на десет годишна възраст, при която по-принцип общуването с майката е по-подходящо, в случая определящи следва да са не възрастта и пола на детето,а проблемните обстоятелства, че майката живее в чужд за детето дом, който се намира в отдалечено населено място, майката живее с непознат за детето човек, далеч от обичайната му среда и без никакви други близки на него хора, на които – при необходимост да може да разчита.
С оглед направеното искане,в полза на ответната страна,на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени реално заплатените в брой разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция,които са в размер на 500лв. /съгласно договор за правна защита и съдействие № 0051213 от 16.09.12г./
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 16.07.2012г. по в.гр.д.№ 185 по описа за 2012г. на Монтански окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. М. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] да заплати на Д. К. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] сумата от 500лв. /петстотин лева/,представляваща направени пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.