О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
Гр.София, 11.02.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 856 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 3307/09.11.2012г., постановено по в.гр.д.№ 2662/12г., с което Пловдивския окръжен съд е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по гр.д.№ 17284/12г. на Пловдивския районен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима и основателна.
Производството по делото е образувано по иск, предявен по реда на чл.422 ГПК от [фирма] срещу [фирма] за признаване за установено съществуването на вземане в размер на 23859.23 лв. – главница и лихви, представляващи цени по 5 бр. фактури, описани в исковата молба. В отговора на исковата молба ответникът е възразил, че погасил задълженията чрез плащане по четири от фактурите, а вземането по фактура № 2554/05.01.2011г. произтича от договор от 10.03.2010г., но „инсталацията била пусната в действие от негови служители”.
Производството по гр.д.№ 17284/12г. на Пловдивския районен съд е образувано по искова молба от 30.10.2012г., в която [фирма] твърди, че по договор за покупко – продажба 10.03.2010г. [фирма] се е задължило да продаде посочена инсталация, но също и я да монтира и пусне в експлоатация със свои техници. Инсталацията била предадена, но служител на ответника дал само общи насоки за монтажа, който бил извършен от служители на ищеца. В резултат на извършения монтаж ищецът претърпял вреди, представляващи стойността на извършените работи по монтажа и използването на препарати, които станали негодни за повторна употреба. Претендира сумата от 4000 лв. – стойност на монтажа и 20020 лв. – стойността на препарата, както и иска ответникът да бъде задължен да извърши монтажа на инсталацията.
За да постанови обжалваното определение окръжният съд е приел, че образуваното дело пред ПРС е от значение за правилното решаване на спора по настоящото дело, тъй като изискуемостта на част от вземането е обусловена от пускането в експлоатация на инсталацията, а изпълнението на това задължение е оспорено в отговора на исковата молба.
Настоящият състав на ВКС намира следното:
В производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, съдът ще се произнесе със сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземане на кредитора за цената на доставена стока. Възражението на ответника по иска се основа на твърдение, че монтажът на инсталацията, предмет на този договор, е следвало да се извърши от продавача, като това възражение е въведено в процеса за дължимостта на цената на продадената вещ. Решаването на делото по иска за заплащане на обезщетение в размер на направени разходи за монтажа няма преюдициално значение по спора за вземането за цената. Обезщетението би могло да бъде прихванато с цената, ако по двете дела се установи съществуването и на двете вземания. Доколкото възражението, че монтажът е следвало да се извърши от продавача, би могло да се квалифицира като възражение за дължимост на цената след изпълнение на насрещно задължение, то съдът дължи произнасяне по това възражение в производството по чл.422 ГПК. От друга страна, възражение, че цената не се дължи поради неизвършен монтаж не е направено в производството по иска по чл.422 ГПК, поради което евентуално приетото разрешение по иска за заплащане на обезщетение – че продавачът отговаря за направените разходи за монтажа, няма значение за изхода от спора по настоящото дело.
По тези съображения обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3307/09.11.2012г., постановено по в.гр.д.№ 2662/12г. на Пловдивския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: