4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София,25.02.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 250/2015
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. Д. Е., гражданин на Великобритания, чрез пълномощника му адвокат Г. Б. – САК, против определение № 112 от 17.01.2014 г. по ч. гр. д. № 4641/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 323 от 30.10.2013 г. по т. д. № 206/2013 г. на Софийски окръжен съд за прекратяване на производството по делото поради неизпълнение на указанията за уточняване на предявената с исковата молба евентуална претенция и поради невнасяне на дължимата за двата обективно съединени иска държавна такса.
Частният касатор поддържа становище за неправилност на обжалвания акт поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че първоинстанционният съд не е мотивирал отказа си, съдържащ се в постановеното от него определение от 16.10.2013 г., да уважи искането на ищеца за даване на нов подходящ срок за внасяне на указаната му държавна такса, обосновано в молбата на неговия пълномощник от 11.10.2013 г. с факта, че същият „пътува извън пределите на родната му държава и няма възможност да извърши плащане”. Освен това, според касатора, първостепенният съд не се е произнесъл по подадената до него нова молба с искане да бъде конкретизирана дължимата държавна такса по делото, каквато конкретизация е била необходима предвид различието в размера на таксата, посочен от съда (3 846 лв.) и този, посочен от ищеца в справката по чл. 366 ГПК(3 785.95 лв.).
Като значими за допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Може ли съдът да не удължи законен срок по молба на заинтересованата страна подадена преди изтичането му, при наличие на уважителни причини; 2. За задължението на въззивния съд да се произнесе по съществен материалноправен въпрос; 3. Дали фактът, че ищецът е чужденец представлява уважителна причина за неплащане на дължима държавна такса в краткия на практика седемдневен срок; 4. Може ли съдът при нередовност на исковата молба в частта й по евентуалния иск да прекрати делото изцяло, включително в частта му по главния иск”. По отношение на първите два въпроса се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), съответно – по първия въпрос се твърди противоречие с определение № 729 от 02.11.2012 г. по ч. гр. д. № 582/12 г. на ІІІ г. о., а по втория въпрос – противоречие с т. 4 от ППВС № 7/65 г. Според частния касатор, останалите два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид липсата на съдебна практика.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото, решаващият състав е преценил, че са налице предпоставките за връщане на исковата молба, тъй като в предоставения му срок ищецът не е отстранил нередовностите на същата, изразяващи се в неуточняване на фактите и обстоятелствата по евентуално предявения иск и в невнасяне на държавната такса и по двата иска. Изцяло е споделен изводът на окръжния съд, че ищецът не е доказал наличието на уважителни причини, поради което е счел отказът за продължаване на срока за внасяне на таксата за правилен. Изразил е разбирането, че заплащането на държавната такса е дължимо още при подаването на исковата молба и че неизпълнението на това задължение би било уважително само при неяснота относно нейния размер, каквато в случая липсва, доколкото размерът на таксата (3 846 лв.) е посочен както в разпореждането от 06.08.2013 г. за оставяне на исковата молба без движение, така и в определението от 16.10.2013 г., с която е оставено без уважение искането за продължаване на срока за внасянето й. Като законосъобразно е счетено и указанието на първоинстанционния съд за обосноваване фактическите доводи по евентуалния иск, тъй като същият е предявен на извъндоговорно основание (неоснователно обогатяване), без да има твърдения за коя от хипотезите на неоснователното обогатяване са налице предпоставки и поради какви причини.
По отношение на представените с частната жалба писмени доказателства, въззивният съд е приел, че същите не следва да бъдат обсъждани, доколкото не са преведени на български език и не носят подпис на лицето, правещо изявление. По съображения, че ищецът се представлява от български адвокат, фактът, че същият е чужденец, не е възприет като извинителна причина за невнасянето на държавната такса.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Преди всичко, следва да се отбележи, че поставените в изложението въпроси не са свързани с оплакванията в частната касационна жалба, които се свеждат единствено до твърдението за липса на мотиви в първоинстанционното определение от 16.10.2013 г., с което съдът не е уважил молбата на ищеца за продължаване на срока за внасяне на дължимата държавна такса, както и за липса на „уточнение” на таксата поради разминаване в размера, указан от съда – 3 846 лв. и този, посочен от ищеца в справката по чл. 366 ГПК.
От друга страна, въпросите не могат да бъдат определени и като обуславящи изхода на делото. По отношение на първия въпрос, отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК произтича от факта, че въззивният съд не е обсъждал дали посочените от ищеца причини са „уважителни” по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК, тъй като е приел, че не са ангажирани доказателства за съществуването изобщо на твърдяните причини, препятстващи изпълнение на указанието за внасяне на държавната такса. С оглед тези мотиви на въззивния съд, не отговарящо на данните по делото и същевременно вътрешно противоречиво е и становището на частния касатор, във връзка с което е поставеният от него втори въпрос, че решаващият състав не е обсъдил съществени доводи на страните и че „не се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос” (въпросът по т. 1 от изложението), който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд”.
Що се касае до последните два въпроса, освен, че не са свързани с оплакванията в частната касационна жалба, тяхната ирелевантност за допускането на касационния контрол се дължи и на обстоятелството, че същите са относими към правилността на съдебния акт, която обаче не може да бъде обсъждана в производството по чл. 288 ГПК. Освен това, като несъответстващо на мотивите на обжалвания акт следва да се прецени съдържащото се в последния въпрос твърдение на частния касатор, че при нередовност на исковата молба само в частта за евентуалния иск производството по делото е прекратено изцяло, т. е. и по редовния главен иск. Решаващият състав ясно е посочил, че нередовността на исковата молба, изразяваща се в липса на фактически твърдения, се отнася само за евентуалния иск, но доколкото указанието за внасяне на държавна такса не е изпълнено и за двата иска, е счел, че исковата молба подлежи на връщане изцяло.
С оглед липсата на задължителното изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, без да е необходимо да се обсъжда наличието на конкретно поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 112 от 17.01.2014 г. по ч. гр. д. № 4641/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: