О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
С. 21.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 787 по описа за 2016 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителите П. и А., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно определение № 2681 от 19.11.2015г. по в.ч.гр.д. № 1907 по описа за 2015г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 2.10.2015г. по гр.д. № 1841/2015г. на Бургаски районен съд за оставяне без уважение възражение за местна неподсъдност на делото. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено, а делото изпратено за разглеждане на Софийски районен съд.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: „Следва ли при определяне на подсъдността при трудов спор, съдът да съобрази само онези писмени доказателства, които изрично и безусловно удостоверяват мястото на работа на служителя или следва да съобразява и косвени доказателства или твърдения, които навеждат съмнение или предположение, че обичайното място на полагане на труд е различно от предвиденото в документите, уреждащи трудовоправните отношения между страните, без да го установяват категорично?” Според касатора този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК определение № 685 от 10.12.2009г. по ч.гр.д.№ 682/2009г. на І г.о.
Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва нейната основателност и се иска да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Съгласно чл.274 ал.3 т.2, във вр.с чл.131 ГПК – допустимостта на касационното обжалване на постановено от въззивния съд потвърдително определение, с което е оставено без уважение възражение за неподсъдност – зависи от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК. В случая последните не са налице, защото поставеният от касатора въпрос не е от значение за изхода на спора и не е разрешен от съда в противоречие с установената практика, по смисъла, разяснен в т.2 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Съображенията:
Нормата на чл.114 ГПК предоставя в полза на работника специална местна подсъдност като възможност да предяви иска си в мястото, където обичайно полага труда си /а не където е управлението или седалището на работодателя/. Целта на предоставения избор – е да се облекчи защитата на икономически по-слабата страна, като й се предостави възможност да реализира правата си в по-удобния за нея съд. Съдържанието на използвания от законодателя в нормата на чл.114 ГПК термин: място, където работникът „обичайно полага своя труд” е различно от това на употребения от жалбоподателя в поставения от него въпрос : „място на работа”. Съгласно чл.66 т.1 КТ „мястото на работа” е задължителен елемент от съдържанието на трудовия договор и в случая в сключения между страните по делото трудов договор като място на работа е посочена фирмата и търговския адрес на регистрация на дружеството- работодател в [населено място]. Под място, където работникът „обичайно полага своя труд” се има пред вид мястото, където работникът реално престира работната си сила. Когато по делото има данни, че това място е различно от посоченото в сключения трудов договор място на работа и работникът е упражнил законово предоставена му възможност за избор на подсъдност, съдът при направено възражение за неподсъдност съобразява всички ангажирани доказателства /включително и косвени такива/, за да прецени дали е компетентен да реши спора. Такъв е бил подходът и на въззивният съд, който е направил преценката си на базата на неоспорените от ответника данни, съдържащи се в исковата молба, от писмо на Дирекция „Инспекция по труда”С. и Правилник за вътрешния трудов ред на обект [фирма], обект Л. [населено място], представен от ответника с отговора му.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационна обжалване. Цитираното от жалбоподателя определение по чл.274 ал.3 ГПК № 685 от 10.12.2009г. по ч.гр.д.№ 682/2009г. на І г.о. не дава основание за друг извод, тъй като е постановено при различни от настоящите факти /вж. т.2 от ТР № 1 от 15.02.2010г. по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК], с адрес на управление: [населено място] район „Искър” [улица], представлявано от управителите П. и А., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно определение № 2681 от 19.11.2015г. по в.ч.гр.д. № 1907 по описа за 2015г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.