О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София 16.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2959/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Г. Д. Г. и Динчер И. Г. обжалват решение № 46 от 21.04.2008 г. по гр.д. № 4/2008 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 478 от 27.11.2007 г. по гр.д. № 958/2007 г. по описа на Силистренския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на същите, че Р. М. Е. е собственик на недвижим имот, находящ се в с. П.. И. , обл. Силистра, ул. „Йордан Димов” № 22, съставляващо УПИ *парцел/ № V* им. 417, в кв. 37 по плана на селото, с площ от 1435 кв.м., ведно с построената в него паянтова едноетажна къща. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения установителен иск за собственост..
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, точка 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Р. М. Е. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Отговорът не съдържа съображения за наличие или липса на предпоставките по чл. 280 ГПК. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С атакуваното решение Силистренският окръжен съд е оставил в сила решение на Силистренския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от Р. М. Е. против Д. И. Г. и Г. Д. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС и са осъдени ответниците да предадат на ищците владението върху индивидуализирания по-горе недвижим имот.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищецът е придобил правото на собственост върху имота по давност, чрез упражнявано от 1980 г. /сключването на писмен договор за покупко-продажба/ до настоящия момент непрекъснато, спокойно и явно владение, като придобиването на имота е станало още към 1990 – 1991 г., преди установяването му в Турция през 1992 г., а след това е продължил да осъществява владение чрез други лица, упълномощени да стопанисват имота. Приел е за недоказано възражението на ответниците за придобиване на имота по давност, тъй като не са упражнявали фактическа власт върху същия като върху свой – били са допуснати да живеят в имота от ищеца, който ги е упълномощил да го стопанисват с нотариално заверено пълномощно от 19.07.1996 г., подписано и от ответницата Г, а през 2000 г. ищецът и ответниците са сключили предварителен договор за покупко-продажба на дворното място и къщата, което също сочи на обстоятелството, че не са считали имота за свой. Приел е, също, че с оглед разпоредбата на чл. 99 ЗС, правото на собственост не се изгубва с неупражняване на фактическа власт върху имота, а само чрез придобиването му от друго лице, по някой от придобивните способи.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, разглеждането на който ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: за да се придобие по давност недвижим имот следва ли фактическата власт върху същия да се упражнява лично и непосредствено или може и чрез трето лице.
Такъв материалноправен въпрос въззивният съд не е разглеждал. Както се посочи по-горе, същият е приел, че към 1990г. – 1991 г. ищецът е бил придобил правото на собственост по давност и след установяването му в Турция през 1992 г. правото му на собственост не се е погасило – както поради продължилото след 1992 г. владение, така и поради липса на данни друго лице да е станало собственик на някакво основание.
От друга страна, разпоредбите на чл. 79 и 99 ЗС са ясни и разбираеми, а съдебната практика по приложението им – последователна, непротиворечива и правилна. Съобразно цитираните разпоредби и съдебната практика, фактическият състав на придобивната давност включва владение /упражняване на фактическа власт върху вещ, лично или чрез другиго, като върху своя/, както и определен срок от време, през което трябва да се осъществява владението, а правото на собственост се изгубва само ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него.
Няма данни за направени от ответника по жалбата пред настоящата инстанция разноски.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 46 от 21.04.2008 г. по гр.д. № 4/2008 г. по описа на Силистренския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: