3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1230
София, 19.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 670 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 54 от 23.02.2012 година по гр.д. № 54/2012 година на Сливенски окръжен съд е потвърдено решение № 77 от 22.12.2011 г. по гр.д. № 375/2010 г. на Котелски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Ц. Г. Б. от [населено място] против ДДУИ „Св. М.”, [населено място], Сливенска област за отмяна на заповед № 493 от 08.10.2010 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. В решението е прието за установено, че ищцата е работела по безсрочен трудов договор на длъжност „възпитател” в Дом за деца с умствена изостаналост „Св. М.” в [населено място], [община]. На 05.10.2010 г. ищцата е била възпитател на група от девет деца, нуждаещи се от постоянното и наблюдение поради прояви на агресивно поведение. Около 10 часа същия ден, едно от децата, пуснато от възпитателката да посети тоалетното помещение е било открито в помещението за лежащо болни деца, където е открито и паднало на пода дете със счупени крайници. Със заповед № 493 от 08.10.2010 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ поради допуснато тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в оставяне на детето Р. М. без надзор, довело до физическо нараняване на друго дете от дома. При така установените факти, в решението е прието, че дисциплинарното наказание е наложено незаконно, тъй като не е доказано ищцата да е извършила дисциплинарно нарушение. Прието е, че ищцата е изпълнила задължението си по длъжностна характеристика да не оставя децата без надзор; че не е могла да придружи едно от децата до тоалетното помещение предвид задължението и да не оставя цялата група деца без надзор; че състоялият се на 05.10.2010 г. инцидент не е резултат от неизпълнение на трудовите задължения на ищцата, а следствие на недобрата организация на работа в дома и липсата на достатъчно персонал, в т.ч. и неосигуряване на дежурен в стаята с лежащо болни и неподвижни деца; че не е установено и че счупването на крайници на лежащо болното дете е причинено от оставеното без придружител дете от групата, в която възпитател е била ищцата.
Касационна жалба против решението на Сливенски окръжен съд е постъпила от ДДУИ „Св. М.”, [населено място], Сливенска област. Поддържа се, че въпросът съставлява ли нарушение на трудовата дисциплина неизпълнението на част от трудовите задължения по длъжностна характеристика е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, който въпрос е и от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Приложено е решение от 18.06.2009 г. по гр.д. № 3127/2007 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба Ц. Г. Б. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Сливенски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпросът съставлява ли нарушение на трудовата дисциплина неизпълнението на част от трудовите задължения по длъжностна характеристика не е обуславящ изхода на спора. В обжалваното въззивно решение е прието, че ищцата е изпълнила точно трудовите си задължения по упражняване контрол над поверените и деца; че разрешението за временно и необходимо отлъчване от групата на едно от децата не съставлява дисциплинарно нарушение предвид задължението да упражнява контрол над всички деца от групата; че придружаване на всяко от децата в тоалетната не и е вменено като трудово задължение, а дори и да и е възложено извън длъжностната характеристика, то изпълнението му е невъзможно, тъй като групата деца ще бъдат оставени без надзор, а персонал за времето на отсъствието и не е подсигурен, поради което въпросът дали неизпълнението на част от трудовите задължение съставлява дисциплинарна простъпка е неотносим към решаващите изводи на съда за незаконност на уволнението.
Предвид неотносимостта на въпроса към формираните в обжалвания съдебен акт изводи, неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54 от 23.02.2012 година по гр.д. № 54/2012 година на Сливенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: