О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1230
С. 09.12.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5000 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените три касационни жалби от Б. П. К. и Е. К. К., чрез процесуалния -представител адвокат П., от М. Д. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. и от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Т., чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 101 от 8.04.13г. по в.гр.д.№ 40 по описа за 2012г. на Габровски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 470 от 22.11.11г. по гр.д.№ 3028/10г. на районен съд Г. в частта, в която е отхвърлен предявения от Б. П. К. и Е. К. К. против [фирма] [населено място] иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер над 5 700лв.до 5 800лв., частично е отменено посоченото решение и вместо това е постановено друго, с което са осъдени М. Д. К. и [фирма] да заплатят на Б. П. К. и Е. К. К. сумата от 2 449.62лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от извършени действия по сключен между ответниците договор от 24.04.2010г., ведно със законната лихва и направените разноски от 484лв., като е отхвърлен иска в останалата му част до 5 700лв., отхвърлени са предявените от Б. П. К. и Е. К. К. срещу М. Д. К. и [фирма] искове за заплащане на сумата от 1200лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от извършени действия по сключен между ответниците договор от 24.04.2010г. и за сумата от 100лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди при влизане в имота на ищците на основание изпълнителен лист по изп.д.№ 83/2001г. и е потвърдено решение № 470 от 22.11.11г. по гр.д.№ 3028/10г. на районен съд Г. в останалата част, като са присъдени следващите се разноски.
В. акт подлежи на касационно обжалване и жалбите са само досежно претенцията с правно основание чл.49 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 700лв., в резултат от извършени действия по сключен между ответниците договор от 24.04.2010г.
К. Б. П. К. и Е. К. К. като се позовават на специалното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, желаят да се допусне касационно обжалване по въпрос,който не е изрично формулиран досежно приложението на чл.51 от ЗЗД. Доводите в предста-веното изложение са, че съдът не се е съобразил заключението на приетата по делото експертиза, съгласно което още през 2001г. ищците са започнали процедура по узаконяване на пристройка към съществуваща сграда, включваща и процесните тераса и стълбище, която е била спряна зарази предприетите от ответницата действия по събаряне. Съдът не отчел, че извършените от ответниците действия са станали причина понастоящем да се изготвят нови проекти и да се извършва ново строителство, разходите за които считат, че е следвало да им бъдат присъдени като обезщетение. Позовава се на решение № 499 от 30.06.2010г. по гр.д.№ 647/09г.на ІV г.о.на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК и на Постановления с № № 7 от 1959г. и 4 от 23.12.1968г.на Пленума н ВС.
Като се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, касаторът М. Д. К. желае да се допусне касационно обжалване на въззивния акт без да конкретизира въпрос, за който да е възможно от настоящия състав да се извърши преценка дали е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изразява становището, че въззивният акт подменя силата на присъдено нещо на постановените съдебни актове, въз основа на които е издаден изпълнителния лист и са предприети изпълнителните действия.
Като сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, касаторът [фирма] [населено място] желае да се допусне касационно обжалване на въззивния акт по следните въпроси: 1.Допустимо ли е трансформиране от страна съда на правно основание на иска от чл.45 от ЗЗД на чл.49 от ЗЗД, 2.Следва ли при уважаване на иск по чл.49 от ЗЗД съдът да посочи в какво се изразява виновното поведение на изпълнителя и 3. Допуснато ли е от съда „касиране” на решението на ВКС, с което е приключило производството по делото, въз основа на което са предприети изпълнителните действия от страна на ответниците.
Срещу подадените касационни жалби са постъпили отговори от противните страни, с който се оспорват тяхната допустимост и основателност.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта им до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
С влязло в сила решение по гр.д.№ 114/99г. на Г. ищците са били осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ответницата К. да упражнява правото си на собственост върху парцел ХХІV-1000 в кв.46 по плана на [населено място] в 31Б част, като премахнат изградените в парцел ХІ-1101 в нарушение на сервитутните разстояния – тераса, стълбище и метална покривна конструкция над тях, да направят необходимото за правилното отвеждане на водите от собствения им имот, като направят сифон в най-ниската част на дворното си място, бордюри към имота на ответницата. Въз основа на това решение е бил издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело. Поради липса на предприети действия за доброволно изпълнение, ответницата е била оправомощена от съдия изпълнителя да извърши действието,за което тя е сключила на 24.04.10г. договор с другия ответник [фирма] като изпълнител. При тези факти, за да постанови акта си, въззивният съд е отговорил положително на спорния по делото въпрос – дали с предприетите от ответниците действия по изпълнение е извършено събаряне извън посоченото по влязлото в сила решение на Г.. Приел е /въз основа на заключението на експертизата, която той е назначил/, че ищците по делото са били увредени, защото с предприетите изпълнителни действия са премахнати елементи от стълбището, площадката и металната покривна конструкция извън посоченото във влязлото в сила решение на Г., които не са били в нарушение на сервитутните разстояния, както и са премахнати съществуващите на терена настилка с плочи и бетонов бордюр, без това да е било предмет на изпълнителния лист. В. съд е отчел и обстоятелството, че всички тези действия са извършени без предварително уточняване на границите, в които премахването следва да бъде извършено, без изготвено конструктивно становище на правоспособен проектант-конструктор с указания за изпълнение, без предварително изготвена количествено-стойностна сметка на вида, количеството и стойността на СМР, които ще се извършат, без издадено разрешение за строеж и назначен технически ръководител, без съставен констативен протокол преди и след завършване на изпълнителните действия по премахване. Отговорността на ответницата К. произтича от факта, че качеството й на оправомощен взискател по чл.419 от ГПК/отм./ за изпълнение на дължими действия по изпълнителен лист за сметка на длъжниците, не я освобождава от общата отговорност по чл.49 от ЗЗД на възложител, защото обема на правомерните действия съвпада с посочените във влязлото в сила решение. Отговорността на изпълнителя по договора с взискателя от 24.04.10г. произтича от обхвата на задълженията, които са му възложени – да извърши действията по изпълнителния лист от 17.06.2000г., като за всичките си други действия, извън този обхват, същият носи отговорност по общия ред.
При тези мотиви на съда и с оглед гореописаното съдържание на изложенията, представени от касаторите – касационно обжалване на въззивния акт не следва да се допуска. Съображенията :
В двете касационни жалби, подадени от ищците в производството Б. П. К. и Е. К. К. и от ответницата К. не се съдържа конкретен въпрос, за който да се прецени дали е налице посоченото специално касационно основание. Съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС посоченият от касатора въпрос определя рамките в които ВКС селектира жалбите. Н. му – само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат посочените специални. Изложените доводи по съществото на спора, не могат да се разглеждат в настоящата фаза по допустимост. Независимо от това, следва да се посочи, че съдът е постановил акта си в съответствие с установената практика по чл.51 от ЗЗД, като е присъдил обезщетение съобразно вредите, които са установени от приетото заключение на експертизата и при изрично произнасяне /във връзка с наведено от страната възражение/ защо счита,че в случая не е налице причинна връзка между извършените от ответниците действия и бъдещите разходи на ищците за изготвяне на нови проекти и за ново строителство. Постановеният въззивен акт не засяга силата на присъдено нещо на постановените съдебни актове, въз основа на които са предприети изпълнителните действия, защото присъденото от съда обезщетение е за вреди, който са в резултат на действия, които са излезли извън обхвата, посочен с влязлото в сила решение на Г..
Поставените от касаторът [фирма] [населено място] въпроси – отговарят на изискванията за годно общо основание, но по тях не следва да се допуска касационно обжалване, първо защото касаторът не е посочил конкретни решения на съда, които да обосноват твърденията му за противоречивото им разрешаване от съдилищата и за противоречие по тях на въззивния акт с практиката на ВКС и второ, защото така навадените твърдения не отговарят на фактите по делото. Не е налице трансформиране от страна съда на правно основание на иска, а прецизиране, защото основанието е едно – непозволено увреждане, а конкретизацията по чл.45 или чл.49 от ЗЗД се определя въз основа на фактите по делото. При уважаване на иск по чл.49 от ЗЗД съдът следва да посочи в какво се изразява виновното поведение на изпълнителя и това, видно от по-горе цитираното съдържание на въззивния акт е направено. По-горе беше даден отговор и на последния поставен от касатора въпрос, в смисъл че присъденото обезщетение е за вредите от извършено събаряне извън обхвата, посочен от влязлото в сила решение на Г., /съответно не става въпрос за промяна на вече присъденото/.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 101 от 8.04.13г. по в.гр.д.№ 40 по описа за 2012г. на Габровски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.