О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1230
С. 28.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3946 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Б. Д. Р. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 97 от 7.04.2014г. по в.гр.д. № 78/14г. на Окръжен съд Ловеч, с което е отменено решение № 386 от 4.11.13г. по гр.д. № 940 по описа за 2013г. на Районен съд Ловеч и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ и са присъдени разноски.
В. съд е приел, че извършеното на основание чл.188 т.3, вр. с чл.190 ал.1 т.3, т.4 изр.1 и т.7 от КТ, чл.187 т.3 изр.1 т.7, т.8 изр.1 и изр.2 и т.10 от КТ дисциплинарно уволнение от заеманата длъжност „мениджър” е законосъобразно, защото е извършено при спазване на чл.193 и чл.194 от КТ, с мотивирана заповед и при установяване от страна на работодателя на фактическия състав на горепосочените основания за нарушение на трудовата дисциплина. Относно нарушението, изразяващо се в неотчитане на 82 броя пратки в установения петдневен срок през месец април 2012г., съдът е приел, че с оглед спецификата на работата и различните варианти, описани в Инструкцията за разнос на пратки, работодателят е изпълнил изискванията на чл.195 от КТ, независимо че няма посочени точно ден и час на извършване. Приел е, че за индивидуализиране на нарушението и организиране на защитата на страната е достатъчно посочването на неговите признаци и периода на извършване.
Като основание за допустимост касаторката се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по следните поставени въпроси: 1.Следва ли в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде посочено нарушението и датата на извършването му по разбираем за работника начин /чрез позоваване на известни на него факти и обстоятелства/, 2. Законно ли и уволнение, когато няма съответствие между фактическите основания в заповедта и дисциплинарното нарушение и 3.Съставлява ли процесуално нарушение необсъждането от страна на съда на всички правнорелеванти факти, посочвайки кои са установени и кои недоказани и процесуално нарушение ли е непълното, едностранно и извадково обсъждане на част от доказателствата по делото с цел да се обоснове определен фактически и правен извод на съда. По първия въпрос се позовава на постановени по чл.290 от ГПК решения № 857 от 25.01.2011г. по гр.д.№ 1068/09г. на ІV г.о. по въпрос: „следва ли в заповедта за уволнение да е посочена датата на всяко констатирано нарушение”, № 128 от 28.05.2013г. по гр.д.№ 726/12г. на ІV г.о. по въпрос: „за необходимостта в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да е посочено кое задължение е нарушено и къде е уредено то”, № 205 от 4.07.2011г. по гр.д.№ 236/10г. на ІV г.о. и № 318 от 21.06.2010г. по гр.д. № 120/09г.на ІІІ г.о.-двете по въпроса: „обуславя ли незаконност на уволнението определената от работодателя неправилна квалификация на дисциплинар-ното нарушение”, № 419 от 17.08.2010г. по гр.д.№ 575/09г. на ІV г.о. по въпрос: „за индивидуализиране в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от обективна и субективна страна на нарушението на работника”.По третия въпрос се позовава на постановени по чл.290 от ГПК решения № 149 от 3.07.2012г. по гр.д.№ 1084/11г., № 401 от 11.02.2012г. по гр.д. № 327/11г. на ІІІ г.о., в които е прието, че съдът е длъжен да обсъди доказателствата по всички правно релевантни факти, като посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани, като неизпълнението му съставлява процесуално нарушение по чл.235 ал.2 от ГПК.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че постановеният въззивен акт е в съответствие / а не в противоречие/ с цитираната от касатора практика по първия поставен въпрос.Относно втория и третия изразеното становище е, че са несъотносими, защото процесния случай е различен. От своя страна се позовава на постановени по чл.290 от ГПК решения с № 475 от 8.06.10г. по гр.д. № 1311/09г.на ІІІ г.о. и № 199 от 5.10.11г. по гр.д. № 1171/10г.на ІІ г.о Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
По поставените от касатора въпроси, които са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд и са от значение за изхода на спора, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване, защото не е налице посоченото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Първият поставен от касатора въпрос е разрешен от въззивният съд в съответствие с трайно установената съдебна практика /включително и посочената от него/, съгласно която – счита се, че работодателят е изпълнил задължението си по чл.195 ал.1 от КТ да мотивира своята заповедт за налагане на дисциплинарно наказание, когато нарушението е посочено по разбираем за работника начин, посочени са осъществените от работника действия или бездействия, които са в разрез с въведените от работодателя изисквания за изпълнение на заеманата длъжност и изложените мотиви са достатъчни – за работника да е наясно за какво му се налага наказанието и да организира защитата си и за съда – да провери спазени ли са сроковете по чл.194 от КТ и изискването по чл.189 ал.2 от КТ за еднократност на наказанието. В случая – видно от изложените мотиви, въззивният съд е преценил, че така посочените от задължителната съдебна практика изисквания са спазени. Правилността на тези негови изводи касационната инстанция в настоящето производство, съгласно приетото в т.1 от ТР №1/10г. по т.д.№ 1/09г., не може да контролира. Дали касаторката е изпълнявала задължението си за организиране на работата в офиса и задълженията, произтичащи от Инструкцията за разнос на пратки са въпроси по съществото на спора, които не могат да бъдат обсъждани.
По втория поставен въпрос – от касаторът не е посочил задължителна практика на ВКС, на която въззивния акт да противоречи. Това не може и да бъде направено, защото доколкото в заповедта подробно – с посочване на баркод на пратката, името на клиента, датата на завеждане на пратката и съответния регион – са описани всичките 82 броя неотчетени в срок пратки в офиса, за организацията на работата в който уволненото лице е било отговорно, не може да става въпрос за несъответствие между изложените фактическите основания и посоченото дисциплинарно нарушение „неизпълнение на възложената работа”.
Третият поставен от касатора въпрос също е разрешен от въззивният съд в съответствие с трайно установената съдебна практика /включително и посочената от него/, съгласно която неизпълнението от страна на съда на задължението да обсъди доказателствата по всички правно релевантни факти, съставлява процесуално нарушение по чл.235 ал.2 от ГПК. В случая – видно от изложените мотиви, съдът е обсъдил ангажираните по делото доказателства и е посочил кои факти намира за установени и кои за недоказани, като съобразно това е направил правните си изводи. Съгласно т.1 от ТР №1/10г. по т.д.№ 1/09г.- в настоящето производство съдът не може да обсъжда събраните по делото доказателства и законосъобразността на направените въз основа на тях правни изводи.
С оглед направеното искане, изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на касатора се дължат направените по делото разноски. В случая съдът не присъжда такива, защото представените договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 20.06.2014г. не удостоверяват реално заплащане на договореното с тях адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното,като счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 97 от 7.04.2014г. по в.гр.д. № 78/14г. на Окръжен съд Ловеч.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.