О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1230
София 09.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1079 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от П. Я. А. и И. П. А.,чрез процесуалния им представител– адвокат Ч против въззивно решение от 12.03.2009г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Софийски апелативен съд,с което е обезсилено решение от 14.12.2007г. по гр.д. № 236/2004г.на Софийски градски съд и е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторите се позовават на чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК-по спорния въпрос по делото относно правното основание на иска.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови горепосоченото решение-въззивният съд е приел,че районният съд е разгледал спора на непредявено правно основание-чл.79, във вр. с чл.243 от ЗЗД вместо по чл.59,във вр.с чл.244 от ЗЗД. Счел е,че се касае за предявена претенция, не на договорно основание,както е приел районния съд /имайки пред вид договор за заем за послужване/,а на неоснователно обогатяване. В мотивите си въззивният съд е счел,че въз основа на обясненията на страните,дадени по реда на чл.114 от ГПК/отм./ и твърденията в исковата молба-може да се приеме,че „за определен период от време,от началото на ползването,ответниците са ползвали имота по договор за заем за послужване”и тъй като отговорността за вредите до прекратяването на договора и след него е различна и тъй като данните са,че такъв договор е бил сключен само с ответника по делото,но не и с ответницата, е преценил,че следва при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд да разграничи двете основания и да даде указания на ищцата да уточни кога твърди,че са нанесени вредите в имота.
Тезата на касаторите е,че между страните е сключен договор,поради което нормата на чл.59 от ЗЗД е неприложима,тъй като не е налице обогатяване и не се претендира връщане на това,с което ответниците са се обогатили. Според тях-исковата претенция е за вреди и пропуснати ползи. Считат,че сключеният между тях договор не е безвъзмезден/какъвто е за заема за послужване/,а възмезден,визирайки заплатените от тях на ищцата суми от 5 500лв.и 1 800 щатски долара.
Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме,че поставеният въпрос за правната квалификация на иска – е от значение за изхода на спора,но той не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в жалбата.
Видно от исковата молба-ищцата признава,че от началото на 2000г.до изпращането на нотариалната покана,получена от ответника на 4.01.2001г.-тя му е предоставила ползването на процесния имот,с уговорката,че ответникът ще й го върне незабавно при поискване. Ищцата е претендирала ответниците солидарно да й заплатят стойността на нанесените-след тази дата щети на процесния апартамент в общ размер от 4 194.95лв., обезщетение за причинени й имуществени вреди,изразяващи се в невъзможността да отдава имота под наем за периода 4.01.2001г.-19.10.2004г. в размер на 8 872лв., неизплатени сметки за ток за периода 1.11.2000г.-19.12.2000г.в размер на 279.19лв.,за вода за периода 12.10.2000г.-12.11.2001г.в размер на 35.07лв.,за периода 9.12.2001г.-8.12.2002г. в размер на 54.33лв.,за периода 8.12.2002г.-13.02.2003г. в размер на 9.55лв., за такса смет за 2000г.-40.52лв.,аз 2001г.-93.08лв.,за 2002г.-141.63лв.и за 2003г.-141.63 лв.,за ответника- и сумата от 20лв.за монтаж на парно котле,ведно със законната лихва върху търсените суми. Така заявената претенция/след многократните уточнения/,ведно с фактически доводи,изложени в исковата молба,мотивират настоящият съдебен състав да приеме за точен извода на въззивния съд,че претенцията на ищцата се основава на твърдението й,че ответниците са ползвали без правно основание процесния имот-след датата на получаване на нотариалната покана -4.01.2001г.,с която е поискано връщане на вещта. Данни за това,че процесният имот е бил ползван на договорно основание може се приеме,че са налице за периода до 4.01.2001г.,след която дата няма нито доказателства,нито признание за наличие на сключен между страните договор. В този смисъл,правилно въззивният съд като е посочил,че отговорността за вредите,нанесени в имота на ищцата от ответниците би била различна в зависимост от това дали те са причинени по времето,докато е бил сключен договора за заем за послужване или след прекратяването му,е дал указания на първоинстанционния съд да изиска от ищцата да уточни кога твърди,че те са нанесени.
С оглед на изложеното,тъй като във връзка с поставения въпрос не се налага отстраняване на противоречивата съдебна практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/, настоящият съдебен състав намира,че не е налице твърдяното основания по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.03.2009г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.