5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1230
[населено място] 16.11. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември двехиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ИВАНОВА
изслуша докладваното от председателя /съдията/ СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. N 754 по описа за 2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. С. – прокурор от Апелативна прокуратура – С. и по касационна жалба на В. Д. Д. чрез пълномощника му адвокат М. А. срещу решение № 85 от 14.01.2011 г. по гр.д. № 530/2010 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 4 състав.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
По касационната жалба на Б. С. – прокурор от Апелативна прокуратура – С.:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която Софийски апелативен съд, след като е отменил решение № 1849 от 23.04.2010 г. по гр.д. № 5190/2008 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение /г.о./, (I)-9 състав в частта, с която първоинстанционният съд е присъдил по иска, предявен от В. Д. Д. против Прокуратурата на Република България обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по следствено дело № 319/2001 г. на основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /З./, в частта за началния момент на дължимост на законната лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 3000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, заедно с обезщетение в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2006 г. до окончателното й изплащане, определил е датата 18.07.2006 г. за начален момент на дължимост от Прокуратурата на Република България на законната лихва върху присъденото на ищеца обезщетение за имуществени вреди и е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по иска предявен от В. Д. Д. против Прокуратурата на Република България за имуществени вреди до размер на сумата 1297.26 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2006 г. до окончателното й изплащане.
Жалбата е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК страната не е посочила правния въпрос от значение за изхода по делото, който е задължена не само да отрази точно, но и да го мотивира в някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1, т. 1 – 3 ГПК съгласно разясненията в т.1 на тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Върховния касационен съд по тълк. д. № 1/2009 г., общо събрание на гражданска колегия и търговска колегия /ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на О./. Един и същи въпрос касаторът е квалифицирал като процесуалноправен и материалноправен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК е посочен като процесуалноправен следния въпрос:
„В случая е съществен процесуалноправният въпрос за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, в който смисъл е задължителната съдебна практика на Върховния съд в т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г.” .
Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се отнася на първо място до излагане на правния въпрос от значение за изхода на делото, тъй като непосочването му само по себе си е достатъчно за недопускане касационен контрол на въззивното решение. Общото поставяне на правен въпрос, за определяне на неимуществените вреди, както е процедирал касатора не съставлява изпълнение на горното процесуално задължение, тъй като въвеждането му не е свързано с правни разрешения на въззивния съд по прилагането на процесуални норми. П. въпроси засягат процедирането на съда. Посоченото от касатора, като процесуално нарушение неизлагане на мотиви в решението относно наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди е основание по чл.281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК и съответно с въвеждането му не може да се обосноват основания по чл. 280, ал.1 ГПК. За да обоснове противоречиво произнасяне на същия съд страната след въвеждане на правен въпрос е следвало да отрази в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК отклоненията, които според нея съдебният състав е направил от разясненията по тълкуването на закона, дадени в цитираната задължителна съдебна практика – ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11, ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК, т. 19, ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК, т. 3 и т. 11. Съображението, че част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането не са обосноваване на приложно поле на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, тъй като не съдържа различията в правните разрешения по процесуалноправен въпрос.
В изложението е поставен като материалноправен следния въпрос:
„Съществен е материалноправния въпрос свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 от З.”.
Видно от цитата, въпросът е същият както разгледания по- горе, но квалифициран като материалноправен. Противоречивото му разрешаване страната е определила по следния начин:
„Този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Налице е противоречие в съдебната практика на отделните съдилища в страната, защото има различия в тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, което е довело в практиката до различно решаване на еднородни случаи”.
К. е приложил копия от съдебни актове – решение № 4/21.02.2005 г. по гр.д. № 2596/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 504/01.06.2009 г. по гр.д. № 1515/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 112 от 15.04.2008 г. по гр.д. № 50/2008 г. на Пловдивски апелативен съд. От приложените решения на ВКС и Пловдивски апелативен съд е видно, че макар и исковете да са с едно и също правно основание – чл. 2, ал. 1, т.2 З. /сега З./ споровете са породени от случаи, развили се при различна фактическа обстановка, които не формират обективен идентитет. Освен това липсва въведено от касатора общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК поради вече изложените по – горе съображения. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК не са посочени правните разрешения, възприети от въззивния съд, правните разрешения, обосновани от съставите на ВКС и Пловдивски апелативен съд и противоречията между тях. За това и приложените решения на ВКС и Пловдивски апелативен съд, които съставляват съдебна практика по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК не обосновават приложно поле на основанието по тази разпоредба за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената по – горе част.
По касационната жалба на В. Д. Д.:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която Софийски апелативен съд се е произнесъл по иска, предявен от В. Д. Д. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по следствено дело № 319/2001 г. на основание З. за разликата между 3000 лв. и 11000 лв.
Жалбата е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
К. е посочил като материалноправни следните въпроси:
„Разнопосочни са, съдебните актове досежно обстоятелството налице ли са основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Р. България за нанесени имуществени вреди по случая. Решенията както на СГС, така и на Апелативния съд по всяко от делата са различни – според едни решения имуществените вреди не са в пряка причинно – следствена връзка с прекратените наказателни производства. Налице е и обратното становище.
Съществени са и противоречията и относно размера на претендираното обезщетение за имуществените и неимуществени вреди. Намирам, че в случая се касае за материално – правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Същият е съществен, тъй като, от една страна, е свързан с въпроса следва ли да бъде ангажирана отговорността на ответника за пропуснати трудови доходи при приблизително еднакъв доказателствен материал по всяко едно от делата, а от друга, е свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществените вреди и начина на прилагане на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД във вр. с чл. 4 от З.. Предвид на това, намирам, че е налице касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК”.
Въпросът за наличието на основания за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България за имуществени вреди по делото не е съобразен със заявения от самия касатор предмет на обжалване, който не обхваща въззивното решение в частта, с която апелативният съд е разгледал иска за имуществени вреди, тъй като в същата част не е подадена касационна жалба от ищеца. Поставянето на въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да бъде извън предмета на касационната жалба.
Самите въпроси са въведени без посочване на връзката им с приетите от апелативния съд правни разрешения, включително без отразяване на същите правни разрешения, като жалбоподателят се е ограничил да изброи някои от елементите от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 З., без да отрази доводите на съдебния състав по тях и отклоненията при тълкуването на конкретните норми, с които според касатора е формирано произнасяне противоречащо на правни разрешения възприети по приложените съдебни актове на други съдебни инстанции. Освен това някои от посочените елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 З., съответно и изложени въпроси, като тези за причинно – следствената връзка между вреди и противоправно деяние, за размера им, а също така и за това следва ли да бъде ангажирана отговорността на ответника за пропуснати трудови доходи е свързан с имуществените вреди, за които не е въведено обжалване от страната. Другият въпрос, за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди и начина за прилагане на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД във вр. с чл. 4 З. е изложен по същият начин, т.е. без да бъдат посочени доводите на съдебния състав по въпроса и отклоненията при тълкуването на конкретните норми, с които според касатора е формирано произнасяне, противоречащо на правни разрешения, възприети по приложените съдебни актове на други съдебни инстанции. Изложените съображения дават основание да се приеме, че жалбоподателят не е посочил правен въпрос /общо основание за допускане на касационно обжалване/ по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, който да е развит в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК /допълнителни основания за допускане на касационно обжалване/.
Следва да бъде отразен и още един довод, обосноваващ мотивите за недопускане на касационен контрол по подадената касационна жалба. Приложени са копия от решения, а именно решение № 1217/19.03.2010 г. по гр.д. № 3142/2008 г. на Софийски градски съд, г.о., І-7 състав, решение № 1849/23.04.2010 г. по гр.д. № 5190/2008 г. на Софийски градски съд, г.о., 9 състав, решение от 30.07.2010 г. по гр.д. № 4724/2008 г. на Софийски градски съд, г.о., 8 състав, решение от 30.07.2010 г. по гр.д. № 1192/2009 г. на Софийски градски съд, г.о., 8 състав, решение от 18.06.2010 г. по гр.д. № 4009/2009 г. на Софийски градски съд, ГК, І г.о., 8 състав, решение № 2770/04.06.2010 г. по гр.д. № 3834/2007 г. на Софийски градски съд, г.о., І-7 състав, решение № 2771/04.06.2010 г. по гр.д. № 3840/2007 г. на Софийски градски съд, г.о., І-7 състав, решение от 29.10.2010 г. по гр.д. № 1107/2009 г. на Софийски градски съд, І г.о., 10 състав, решение № 1848/23.04.2010 г. по гр.д. № 3832/2007 г. на Софийски градски съд, г.о., 9 състав. Няма данни цитираните решения да са влезли в сила, поради което същите не формират съдебна практика и на тях страната не може да се позовава, за да обоснове наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдебната практика се формира от влезлите в сила съдебни решения / ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на О., т. 3/ Трябва да се има предвид и друго съображение във връзка с позоваването, което касатора прави по отношение на цитираните съдебни актове. Съдебната практика се формира от влезли в сила съдебни решения, в които въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд е разрешен в противоречие с дадените разрешения по същия въпрос по приложението на съответната правна норма в приложените съдебни актове. Противоречието трябва да бъде не между решенията, а между правните разрешения в обжалваното решение и правните разрешения в решенията, на които се позовава съответната страна. В случая това не е направено, тъй като касатора е изложил твърдения за противоречие между приложените копия от съдебни актове.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената по – горе част.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 85 от 14.01.2011 г. по гр.д. № 530/2010 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 4 състав в обжалваните части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: