О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1231
С., 30.09. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 416 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Б. Т. Г. против решение № 4078/30.06.2010 г. на Софийски градски съд, втори въззивен състав по гр.д. № 11316/2009 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата.
В отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК насрещната страна излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, след двукратно проведена процедура по чл. 285 ГПК и изрични указания за съдържанието на обосновката, касаторът не е формулирал въпрос, който да налага разглеждане на касационната жалба по същество.
Касационната инстанция в рамките на мотивирано изложените оплаквания по чл. 281 ГПК проверява валидността, допустимостта на въззивното решение, като и правилността му
Тази проверка се извършва само след предварителна селекция за наличие на основания за допускане на касационното обжалване по обосновка, дадена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се извърши преценката по чл. 288 ГПК, трябва да са посочени ясно конкретните правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, за да достигне до крайното си заключение, налагащи разглеждане на касационната жалба, както и какво е конкретното им отношение към резултата по спора.
К. съд не може сам да ги определя или извлича от съдържанието на жалбата или изложението, а само да ги уточнява или преформулира, каквито указания са дадени изрично в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС.
Касаторът, също така следва да се обоснове за наличие на допълнителните условия по чл. 280, ал. 1 т. 1 – 3 ГПК според
Несъгласието с постановеното от съда, не е такава обосновка, нито отменя изискването за формулиране на правния въпрос, при решаването на който въззивният съд е достигнал до съответния резултат, като определението му противоречи на задължителна съдебна практика или е постановено при наличие на противоречива съдебна практика или пък изисква разглеждането му с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото.
В случая, не е ясно, нито от изложението съдът може да извлече чрез уточнения какво точно има предвид касатора.
Жалбата изобилства от фактически твърдения, които не са установени от въззивния съд в обжалваното решение, от доводи и съдебни процесуални действия, имащи отношение към различни съдебни дела.
Касаторът Г. иска М. Ч. да бъде лишена „незабавно от родителски права, които са придобити с престъпление спрямо правосъдието, лъжесвидетелство, подстрекателство към лъжесвидетелство, клевета, нарушаване на Конституцията на РБ за справедлив процес, принуждаване на малолетно дете да лъже пред съда”. Оплакването срещу въззивното решение е, че то е „порочно, нарушаващо Конституцията на РБ документ с невярно съдържание, прикриващо престъпления спрямо правосъдието и закона, участващо и съдействащо в отвличане и укриване на малолетно дете от 2003 г. до сега 2010 възпрепятстващо изпълнение на влязло в сила решение, прикриващо позорни обстоятелства и уронващо престижа на съдебната система”.
И накрая, с оглед характера на спора /иск по чл. 75 СК, отм./, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, както и за приложението на материалния закон, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на жалбата за разглеждане на други основания, непосочени от касатора.
Въззивният съд, като е потвърдил решението на Софийски районен съд е отхвърлил иска на Б. Т. Г. за лишаване М. С. Ч. от родителски права спрямо детето К..
Съдът установил, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод през 2002 г. Упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете, родено през 1997 г., са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения.
Установено е също така, че отношенията между бившите съпрузи са силно влошени и разногласията между тях са непреодолими, водят помежду си многобройни дела, а Г. е инициирал и проверки и производства срещу лицата, заети с произнасянето по молбите, жабите и сигналите му или участващи в процеса на разглеждането им. Конфликтните отношения между родителите са причина режимът на контакти на бащата с детето да не е провеждан в пълнота, като съдът е посочил, че това в никакъв случай не е основание за лишаване от родителски права на майката. Установено е, че тя полага грижи, адекватни за живота и здравето на детето, което е изразило желание да е с майката, а бащата да вижда но в нейно присъствие, тъй като му няма доверие.
Становището на социалните служби, както и на представителя на прокуратурата е, че не съществуват основания майката да бъде лишена от родителски права.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Касаторът трябва да заплати на насрещната срана сторените в производството съдебноделоводни разноски – 300 лв. платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 4078/30.06.2010 г. на Софийски градски съд, втори въззивен състав по гр.д. № 11316/2009
ОСЪЖДА Б. Т. Г. да заплати на М. С. Ч. 300 лв. – сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: