4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1231
С., 2.11.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на деветнадесети септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 505 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат Р. Д. срещу въззивно решение № 816 от 1.10.2010 г.по гр.д. № 92/2008 год. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено, поради произнасяне по недопустим иск, решението на Видинския окръжен съд, постановено на 22.12.2008 г. по гр.д. № 92/2008 г.
[фирма], [населено място] е подало частна жалба срещу определение № 1899 от 20.11.2010 г., постановено по същото дело в частта, с която на основание чл.192, ал.4 ГПК /отм./ вр. чл.64 ГПК /отм./, дружеството е осъдено да заплати на И. С. С. разноски за производството пред Видинския окръжен съд и пред Софийски апелативен съд в размер на 812.57 лв.
И. С. С. е подал частна жалба срещу определение № 1899 от 20.11.2010 г., постановено по същото дело в частта, с която е оставено без уважение искането му за присъждане на разноски за разликата над 812.57 лв. до претендирания размер от 2082.85 лв.
По касационната жалба на [фирма], [населено място]:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2, и т.3 ГПК. Поддържа, че въпросът съществува ли възможност за дружеството да предяви регресен иск за изплатено от него обезщетение по чл.200 КТ срещу причинителя на вредата е обусловил правните изводи на съда, за да приеме, че предявения иск е недопустим. Поставен е и въпросът задължителна ли е присъдата на наказателния съд за гражданския съд по отношение на вината, отговорността на дееца и авторството на деянието. Приложени са съдебни решения на Софийски апелативен съд и на Видинския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба И. С. С. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Третото лице помагач- [фирма], [населено място] не е изразило становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд, с което на основание чл.54 ЗЗД И. С. С. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 16 415.42 лв., представляваща изплатено обезщетение и разноски за претърпяни вреди, резултат на ПТП станало на 17.02.2003 г., при което е причинена смъртта на П. Д. Ц., работник във [фирма], [населено място], присъдено на основание чл.200 КТ по гр.д. № 108/2004 г. на Видинския районен съд. В. съд е приел, че първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като липсвали доводи и доказателства, че работодателят, осъден на основание чл.200 КТ, носи отговорност за действията на деликвента, предизвикал пътно-транспортното произшествие. Изложил е и съображения, че решението следва да се обезсили и поради липса на право на иск производството по делото се прекрати. Приел е, че работодателят изплатил обезщетение по повод претърпял трудова злополука негов работник, няма регресна претенция спрямо деликвента, причинил вредата, който не е в трудово/служебно правоотношение с платилия на основание чл.200 КТ обезщетение.
По поставения правен въпрос: има ли право работодателят изплатил обезщетение на работник или служител по реда на чл. 200 КТ да предяви регресен иск срещу деликвента, причинил увреждането, който е обусловил изхода на делото е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. На този въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС /решение № 321 от 26.04.2010 г. по гр.д. № 4161/2008 г., ІV г.о. и решение № 230 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 1907/2009 г., ІV г.о./ Даденото от въззивният съд разрешение на поставения правен въпрос е в противоречие със задължителната съдебна практика, поради което обжалваното въззивно решение следва да се допусне до касационен контрол.
На жалбоподателя следва да бъде указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса, за разглеждане на касационната жалба, в размер на 405.85 лева. При неизпълнение на указанието в срок производството по делото ще бъде прекратено.
Поради допускане до касационно обжалване на въззивното решение, по частните жалби срещу определение № 1899 от 20.11.2010 г., постановено по същото дело и касаещо направените от ответника разноски, съдът ще се произнесе в производството по разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 816 от 1.10.2010 г.по гр.д. № 92/2008 год. на Софийски апелативен съд.
Указва на [фирма], [населено място], ул. “6-ти септември” № 5 в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 405.85 лв. При неизпълнение на указанието в срок производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :