О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1231
Гр.С., 23.12.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.5678 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. К. срещу решение №.965/2.06.15 по г.д.№.928/15 на Пловдивски окръжен съд – с което е потвърдено реш.№.451/9.12.14 по г.д.№.104/14 на Асеновградски районен съд, с което предявения срещу касатора иск с правно основание чл.422 ГПК е уважен.
Ответната страна М. А. Д. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение Пловдивски окръжен съд е намерил предявения иск с правно основание чл.422 ГПК за основателен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което той е бил уважен. Приел е, че между страните е бил сключен неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощаване – по силата на който ответникът се е задължил да извърши за сметка на ищеца възложените му от него действия – да го представлява пред ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция, ТД на НАП, Общинска служба Земеделие и гори, [община], Министерство на земеделието; да кандидатства за субсидии за отглеждане на селскостопанска продукция – като за целта подава и получава всякакви документи; да получава отпуснати средства и ги предава на доверителя. От друга страна, не е изпълнено последното задължение. Съдът е намерил за неоснователно възражението, че е налице едностранна сделка за упълномощаване, а не договор за поръчка. Посочил е, че се касае за неформален договор и представеното пълномощно следва да се тълкува като предложение на упълномощителя за сключването му. То е стигнало до ответника и той е извършил действията, за които е бил упълномощен – т.е. приел е предложението /видно от приложените документи – писмо от ДФ”Земеделие”-РА, заявление за регистрация 2011/11.04.11 и за подпомагане (от които се установява, че ответникът действително е кандидатствал пред ДФ Земеделие за субсидии за отглеждане на селскостопанска продукция, като за целта е подал необходимите документи, в това число сключените от ищеца договори за наем със ЗК „Земя”)/. Съдът е посочил, че възлагането на правни действия, каквито безспорно са посочените в пълномощното, се квалифицира като договор за поръчка, регламентиран в чл.280-292 ЗЗД, който подлежи на изпълнение лично от довереника с изключение на уредените в чл.283 ал.2 ЗЗД хипотези – сред които процесната не е, като в пълномощното са включени всички съществени признаци на сделката. При тези обстоятелства въззивната инстанция е приела, че ответникът не е изпълнил задължението си с дължимата грижа – като не е потвърдил застъпена площ /предвид извършено от него деклариране на площи и заявяването им от повече от един стопанин/ и в резултат на това е причинил вреда на ищеца – сума, която той би получил като субсидия, ако е било извършено потвърждаването в съответствие с изпратеното до ответника писмо и в указания срок. При провена съответна грижа на добър стопанин и потвърждаването му, би било налице сигурност в получаването на сумите, като въз основа на заключение на вещо лице е прието, че след приспадане на дължимите суми остават за 2010г. 8153,21лв., а за 2011г. – 6623,98лв, със съответни лихви. На последно място, доколкото ответникът е предал на ищеца 16000лв. получена субсидия за 2010г. и 2000лв. за 2011г., а не е предал остатъка до горните суми, те са присъдени, ведно със съответни лихви. Възражението за прихващане е намерено за неоснователно.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите – 1. „Налице ли са всички елементи от фактическия състав, пораждащ съдебно предявеното субективно материално право?”; 2.”Относно задължението на въззивния съд да обоснове своите правни и фактически изводи по делото чрез обсъждане в тяхната съвкупност на всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните?”; 3.”Допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на незаявено до момента от ищеца обстоятелство/ факт, представляващ елемент от фактическия състав на основното правоотношение, следва ли в случай на служебно констатирани от съда обстоятелства от значение за спора те да се включат в доклада по делото и да се укаже разпределение на доказателствената тежест”
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият поставен въпрос не съставляват правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК . Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая не се касае за общ и абстрактен въпрос – какъвто има предвид чл.280 ал.1 ГПК, а за конкретен и фактически такъв. Той е свързан с конкретните обстоятелства по делото, като отговорът му следва да се даде след преценка на събраните по делото доказателства и с акта по същество решението – а не в настоящата предварителна фаза на селекция по чл.288 ГПК /подобна преценка и проверка в същата не би могла да се извършва/.
Във връзка с вторият въпрос основанието на чл.280 ал.1 ГПК също не е налице. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това чило и цитираната, съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Въпросът се задава в контекста на твърдения, че въззивният съд не е обсъдил липсата на доказателства относно факта имал ли е право ищецът /лично или чрез пълномощника си/ на субсидии относно дублираните площи, представил ли е необходимите документи както и щял ли е да получи процесните суми, ако ответникът пълномощник бе положил /установената като липсваща/ грижа на добър стопанин и бе подал заявление в този смисъл, за да потвърди застъпените земеделски земи. Такива възражения, обаче, не се съдържат в отговора на исковата молба и в жалбата. При това положение съдът не е бил надлежно сезиран с възражения, които да обсъжда, респективно такива се заявяват за първи път в касационната жалба и изложението на касационните основания. Предвид това не е налице твърдяното процедиране в отклонение от задължителната практика на ВКС
Не е налице основание за допускане на касация и по третия въпрос. Същият съдържа условие, което не е налице, респективно въззивният съд не е приел, че е налице служебно констатирано обстоятелство от значение за спора. От друга страна, указания за разпределение на доказателствената тежест се дължат от въззивния съд само в хипотеза, когато, поради неправилна квалификация, на страните са дадени погрешни указания /т.2 ТР 1/13 на ОСГТК на ВКС/ – какъвто безспорно не е разглеждания случай.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване не следва да се допуска, а на ответната страна се дължат направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1140лв. за адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.965/2.06.15 по г.д.№.928/15 на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Д. К. да плати на М. А. Д. 1140лв. /хиляда сто и четиридесет лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
П.: ЧЛЕНОВЕ: