1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1231
ГР. С., 16.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.11.2011 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №740/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на жалбите на Г. В. срещу постановените по гр.д. №1382/09 г. на Варненски окръжен съд /ОС/ първоначално и допълнително въззивно решение и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу И. И. искове по чл.21, ал.2 от СК, отм. – за признаване частичната трансформация на лични на ищеца средства в придобитите през време на брака на страните апартамент и дворно място в [населено място].
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са допустими.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т. 1,2 и 3 от ГПК. Сочи, че материалноправният въпрос: общи ли са вещите, придобити през време на брака от съпрузите, със средства, предоставени от родителите на единия съпруг е решен в противоречие с посочена практика на ВКС по реда на ГПК, отм., която обосновава осн. по т.2 / практика по т.1 е задължителната – ППВС и ТР приети при действието на ЗСВ, както и приравнената й по чл.290 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г./. Този въпрос и процесуалният – за установяване характера на средствата, вложени в придобитото през време на брака имущество, след преценка на доказателствата по делото, са от значение освен за спора и за точното /еднакво/прилагане на закона, както и за развитието на правото – т.3.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице: Апартаментът и дворното място са придобити през време на брака на страните, скл. през 1961 г. и прекратен с развод през 2004 г. Дворното място е закупено от двамата съпрузи през 1963 г., видно от нотариалния акт, а апартаментът е построен по стопански начин и нот. акт за придобиването му през 1966 г. също е издаден на двамата.
За да отхвърли иска за установяване на частичната трансформация въззивният съд е посочил, че ищецът следва да докаже главно и пълно претенцията си, като обори презумпцията по чл.19, ал.3 от СК, отм. Приел е, че няма достатъчно и категорични данни дадените на ищеца от баща му 3 500 лв. и 224 лв. да са предоставени с дарствено намерение само на него и да са вложени в придобиването на имотите. За придобиване на имотите страните са изтеглили и банков заем от Д. в размер на 4 000 и 150 лв., който изплащали през време на брака си. При недоказаното влагане на лични / дарени само на ищеца средства от баща му/ в придобиването на част от имота исковете са неоснователни.
Приетото от въззивния съд за доказателствената тежест за установяване на частичната трансформация чрез влагане на несъмнено лични средства в придобиване на имот през време на брака не е в противоречие с приложената практика на ВКС. В нея е посочено, че съвместният принос се предполага до доказване на противното от този, който го твърди / Р №241/89 г. на второ г.о./. Личният характер на средствата на единия съпруг и влагането им в придобиване на имота през време на брака следва да са доказани с категоричност/ Р №756/96 г. и №203/09 г. на първо г.о. и №1052/08 г. на четвърто г.о./. В случая въззивният съд е приел, че тези обстоятелства са останали недоказани. Доводите за необоснованост на този извод, като осн. по чл.281,т.3 от ГПК, ВКС не разглежда в това производство.
Освен това в практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – Р №464/10 г. по гр.д. №1136/09 г. на трето г.о., №848/10 г. по гр.д. №150/10 г. на първо г.о.- е утвърдено становището, че когато имотът е придобит през време на брака на името и на двамата съпрузи / както е в случая/ трансформацията на лични средства на единия от тях е изключена. Дори цялата платена за придобиването сума да е лична на единия съпруг, то е налице дарение в полза на другия и без отмяната му по чл.105 от СК, отм. презумпцията по чл.19, ал.3 от СК, отм. не може да бъде оборена.
Или поставените въпроси от предмета на спора са застъпени в трайната практика на ВКС, на която въззивното решение съответства, както и в тази по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Затова не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд / първоначално и допълнително/ от 11.11.10 г. и от 17.02.11 г. по гр.д. № 1382/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: