О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1232
С. 23.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5616 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. М. Я. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 170 от 10.09.2015г. по в.гр.д.№ 168/2015г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 99 от 6.07.2015г. по гр.д.№ 157/2015г. на РС Момчилград, с което са отхвърлени предявените исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ и са присъдени следващите се разноски.
В. съд е приел, че извършеното на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ уволнение на ищеца, който е заемал длъжността „шофьор на лек автомобил до 9 места” е законосъобразно, тъй като с новото длъжностно разписание /в сила от 4.03.2015г./, прието от компетентен орган, е премахната посочената длъжност, с което числеността на персонала е намаляла от 38 на 37 бройки и тъй като е била единствена, не е било необходимо извършването на подбор. Съдът е счел, че е спазена предвидената в чл.49 от сключения колективен трудов договор процедура за даване на предварително съгласие от ръководството на синдикалната организация за съкращаване на длъжността на член на синдикалната структура на Ф., какъвто е ищеца.
При тези факти, касаторът сочи като основание за допустимост нормата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: „При уволнение по чл.328 ал.1 т.2 КТ предприятието длъжно ли е да предложи на работника всички или някое от вакантните длъжности, които той би могъл да заеме съобразно своята правоспособност, образование и трудов стаж и непредлагането им прави уволнението незаконно?, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 22 от 20.04.1990г. по гр.д.№ 3/1990г.на ОСГК на ВС и ТР № 3 от 16.01.2012г. по т.д. №3/2011г. на ОСГК на ВКС. Поставя и въпросите за задължението на съда да обсъди всички установени по делото обстоятелства, във връзка с които да изложи собствени мотиви и за задължението на работодателя да установи фактите, дали му основание да прекрати трудовото правоотношение.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените по делото разноски без да представя доказателства за реално извършване на такива.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставеният от касатора въпрос, доклкото не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и не е от значение за изхода на спора не съставлява общо основание за допустимост. По него не следва да се допуска касационно обжалване още и защото не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика /включително и цитираната от касатора/. ТР № 22 от 20.04.1990г. е изгубило своето значение, защото нормата въз основа на която то е прието – редакцията на чл.328 ал.3 КТ към 1990г. е отменена през 1992г. с ДВ бр.100. Към настоящия момент не съществува правна норма, която да задължава работодателя при уволнение по чл.328 ал.1 т.2 КТ да предлага друга длъжност на работника и на това основание уволнението не може да бъде незаконосъобразно.
В. акт не е постановен в противоречие и с другото цитирано от касатора ТР № 3 от 16.01.2012г. по т.д. №3/2011г. на ОСГК на ВКС. Съгласно същото при съкращаване на единствена щатна длъжност подбор се извършва по преценка на работодателя, т.е.в тази хипотеза подборът не е задължителен. Освен това въззивният съд е изпълнил задължението си по чл.235 ал.2 и 3 и чл.236 ал.3 ГПК, тъй като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства, след като е обсъдил всички ангажирани по делото доказателства, исканията и възраженията на страните, по които е изложил собствени мотиви. На поставеният въпрос във връзка със задължението на работодателя да установи фактите, дали му основание да прекрати трудовото правоотношение, следва да се отговори положително, защото релевантните обстоятелства относно основанието по чл.328 ал.1 т.2 КТ са обсъдени от съда, който въз основа на тях е приел, че е налице реално осъществено съкращаване в щата.
С оглед изхода от спора, на основание чл.78 ал.3 ГПК ответната страна има право на разноски, но съдът не присъжда такива поради липса на доказателства за реално заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 170 от 10.09.2015г. по в.гр.д.№ 168/2015г. на Кърджалийски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като недоказано искането на Ю. [населено място] горско стопанство М., представлявано от директора за присъждане на разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.