О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1232
София, 07.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4136/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№6462/29.5.2014 г., подадена от адв. З. З. – процесуален представител на Н. Р. Ж., против въззивно решение №656/08.4.2014 г. по гр.д.№409/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., VІІІ-ми състав.
С обжалваното решение е потвърдено разпореждане от 22.4.2013 г. по гр.д.№973/2013 г.- по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-ти брачен състав, с което е признато и допуснато изпълнението на решение №15 R 500/10 W от 13.4.2011 г. на Окръжен съд – [населено място], А., с което се потвърждава следния размер на издръжка, определена от първоинстанционния съд, със следното съдържание: “Инж. Н. Р. Ж., [дата на раждане] , като баща на малолетната Р. Р. Г., родена на 05.5.1999 г. се задължава да заплати на детето издръжка, както следва:
– От 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. ежемесечна вноска в размер на 100 евро;
– От 01.01.2009 г. до 30.4.2009 г. ежемесечна вноска на 130 евро;
– От 01.5.2009 г. до 31.12.2009 г. ежемесечна вноска в размер на 145 евро, а от 01.01.2010 г. ежемесечна вноска в размер на 150 евро, лично на управата на Л., столица на провинция Г. А., управление за социални дейности, закрила младежта и семейството.”
Въззивната инстанция е приела за неоснователно направеното пред нея оплакване от жалбоподателя за недопустимост на разпореждането на СГС, тъй като разпоредбата на чл.75 от Регламент №4/2009 г. предвижда, че той/регламентът/ се прилага само към вече открити производства, одобрени или сключени съдебни спогодби, както и към автентични документи, съставени считано от датата на неговото влизане в сила, при спазване на параграфи 2 и 3, само в случая решението е било поставено в държава-членка преди датата на прилагане на регламента, поради което на общо основание намират приложение правилата на раздели 2 и 3 от глава ІV, които уреждат процедурата по признаване и допускане изпълнението на решения, които са били постановени в държава-членка, която не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.
Освен това въззивната инстанция е стигнала до извод, че е обоснована процесуалната легитимация на молителката да сезира съда с искане за признаване и допускане на изпълнение на решението на съда, тъй като е имала качеството на страна в процеса, а градската управа на [населено място] е имала качеството на процесуален представител.
Апелативният съд е приел, че оплакването за липса на идентичност между Р. К. и лицето Р. Ж. не следва да бъде коментирано изрично, тъй като това би влязло в противоречие с разпоредбата на чл.42 от Регламент №4/2009 г., а възражението относно липсата на активна легитимация е следвало да се направи в рамките на висящия процес.
Прието е също така, че възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.21 от посочения регламент не е било направено в жалба, а едва в хода на устните състезания, поради което не следва да бъде коментирано.
За неоснователно е прието и оплакването, че като не е налице несъвместимост на процесното решение и това, което е било представено с въззивната жалба, тъй като последното не определя окончателна издръжка, считано от 01.11.2011 г., а предвижда авансово плащане на издръжка от 108 евро, а това се установява и от съдържанието на постановлението на съда, в което е било отразено, че окончателното регулиране на авансовите плащания ще последва след влизане в законна сила на решението за издръжка.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1. “При изрично заявено искане за признаване на постановено съдебно решение от чуждестранен съд на държава – членка по реда на Регламент №4/2009 г. на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, и изрично отделно заявено искане за допускане на изпълнението на това съдебно решение, следва ли сезираният съд да се произнесе с отделно решение за признаване на чуждестранно съдебно решение, а по молбата за декларация за изпълняемост – с разпореждане по смисъла на чл.627в от ГПК ? “, и 2. Ако в хода на исковото производство пред Софийски апелативен съд по чл.627в ГПК ответникът представи ново съдебно решение на чуждестранния съд, постановил първоначалното съдебно решение, чието допускане до изпълнение се иска, с което ново решение се изменя размерът на присъдената издръжка(чл.8 от Регламент №4/2009 г.), следва ли въззивният съд при допускане на изпълнението да вземе предвид и постановеното съдебно решение на чуждестранния съд за изменения размер на издръжката ?”
Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответницата по касация Р.Р. Г., посредством процесуалния си представител, определен за осъществяване на правна помощ – адв. В. Р., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на процесуалния представител на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия въпрос, тъй като във въззивното решение отговор на такъв въпрос не е даван.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по втория от поставените въпроси, Въззивната инстанция е отговорила на наведения с въззивната жалба довод, във връзка с представеното решение. Така поставен въпросът следва да се приеме като касационно оплакване по правилността на решението, което следва да се разгледа едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №656/08.4.2014 г. по гр.д.№409/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., VІІІ-ми състав, касационна жалба, вх.№6462/29.5.2014 г., подадена от адв. З. З. – процесуален представител на Н. Р. Ж.,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: