О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1233
София, 03. 11. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 19 октомври 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5236/08 г. по описа на ВКС, ІV г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. С. В., С. В. Л., Ц. В. Г. и Р. М. Д. чрез адв. Н. В. против решение № 325 от 11.07.2008 година по гр.д. № 1366/08 г. на Софийски градски съд. С него е обезсилено решението на Софийски районен съд, постановено на 15.11.2007 г. по гр.д. № 4082/06 г. в частта, с която предявеният от жалбоподателите против С. о. установителен иск за собственост е отхвърлен за разликата над 3/8 до 8/8 ид. части от процесния недвижим имот и в тази част производството по делото е прекратено. В останалата му част, с която искът по чл. 97, ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлен до размера 3/8 ид. части, първоинстанционното решение е оставено в сила.
В жалбата са изложено доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателите обосновават допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че въпросът за силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, с диспозитив за отмяна на отчуждаването на недвижим имот по реституционните закони, е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 581 от 19.03.1991 г. на ІІ г.о. на ВС и решение № 3* от 27.01.2006 г. по гр.д. № 2253/04 г. на ІV г.о. на ВКС.
Ответникът по касация С. о. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не е налице соченото от касаторите основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ищците по делото, жалбоподатели в настоящото производство, са основали претедираното право на собственост на влязлото в сила решение по адм.д. № 398/1998 г. на Софийски градски съд, с което е отменен отказът на кмета на СО да отмени отчуждаването на имот пл. № 3 в кв. 37/ нов 54/, м.”С”, ул.”С” в гр. С. по жалба на П. С. А. и С. В. Р. и е отменено отчуждаването на същия имот в лицето на П. А. и Е. И.
Въззивният съд е приел, че цитираното решение не легитимира ищците като собственици на процесния имот. Изводът е обоснован с това, че по отношение на наследниците на Е. И. Ц. В. Г., Р. М. Д. и Н. В. Р. / чиито наследници са С. Р. и Н. В. /, след отмяна на отказа на кмета за отмяна на отчуждаването, производството по делото е било прекратено, тъй като от страна на същите не е имало валидно направено искане за реституция. След отмяна на отчуждаването собствеността е възстановена в патримониума на лицата, направили искане за това – в случая П. А. и единият от наследниците на Е. И. С. Р.
Въпросът за зачитане силата на пресъдено нещо на реституционното решение по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. е от значение за изхода по настоящото дело, а също и за точното прилагане на закона по спорове за собственост, в които съдът преценява неговия реституционен ефект, но даденото в обжалвания акт разрешение на този въпрос не е в противоречие с практиката на ВКС. От представените от жалбоподателите съдебни решения повдигнатия правен въпрос е разискван в решение № 3* от 27.01.2006 г. по гр.д. № 2253/04 г. на ІV г.о., но в друг контекст- за допустимостта на косвения съдебен контрол на заместващото административния акт съдебно решение, каквато хипотеза в случая не е налице, а решение № 581 от 19.03.1991 г. по гр.д. № 1821/90 г. на ІІ г.о. на ВС е изцяло неотносимо към настоящото дело, поради което те не обосновават извод за противоречие с практиката на ВКС.
Всъщност въпросът е за субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението за реституция. В съответствие с постоянната практика по приложението на чл. 4 ЗВСВНОИ въззивният съд е приел, че тя се разпростира само по отношение на лицата, направили искане за отмяна на отчуждаването и конституирани като страни в административното производство, а не и по отношение на останалите наследници на бившия собственик, щом те не са упражнили това свое правото.
В обобщение, не е налице критерият за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 325 от 11.07.2008 година по гр.д. № 1366/08 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: