П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1234
София 14.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1012 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от „Л”АД гр. Б., чрез процесуалния му представител-юрисконсулт И. против въззивно решение № І* от 03.02.2009г.по в.гр.д. № 451 по описа за 2008г. на Бургаски окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 2* от 10.03.2008г. по гр.д. № 1814/2007г. на Районен съд Б. ,определено е окончателното възнаграждение на вещите лица и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава и на трите хипотези на нормата на чл.280 ал.1- т.1,т.2 и т.3 от ГПК във връзка с поставените три въпроса:1. за законността на дисциплинарното уволнение във връзка с преценката дали заповедта за дисциплинарно уволнение съдържа установените в чл.195 задължителни реквизити и 2.за размера на обезщетението по чл.225 от КТ и по-специално за това-следва ли в брутното трудово възнаграждение,служещо за база по чл.228 от КТ да се включи и т.нар. ”променлива част на работната заплата”,за чийто размер се твърди,че всеки месец е различен и е в зависимост от личния принос на работника в трудовия процес, постигнатите резултати на дружеството и наличния бюджет. Позовава се на решение № 802 от 10.04.2002г.по гр.д. № 1142/02г.на ІІІ г.о., решение № 1* от 28.10.2002г.по гр.д. № 242/02г.на ІІІ г.о., решение № 1* от 18.12.2001г.по гр.д. № 24/01г.на ІІІ г.о., решение № 398 от 25.02.2002г.по гр.д. № 748/01г.на ІІІ г.о., решение № 1* от 14.07.2006г.по гр.д. № 3160/03г.на ІІІ г.о.,както и на решения на БОС,за които се твърди,че са на аналогични случаи-№ 242 от 16.01.2009г.и № 3 от 29.01.2009г.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорват и допустимостта, и основателността на подадената касационна жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да потвърди решението на районния съд,с което е признато за незаконно уволнението на И. Й. И.,извършено със заповед № 23 от 27.04.2007г.,с което му е наложено дисциплинарно наказание”уволнение”и последната е отменена, като е възстановен на заеманата преди уволнението работа”ръководител отдел ТО КИП и А” и е осъдено ответното дружество да му заплати обезщетение по чл.225 от КТ в размер на 27 191.10лв.,както и обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ в размер на 4531.85лв., ведно със законната лихва и върху двете суми,считано от 25.06.2007г.,въззивният съд е приел,че в заповедта за уволнение липсват задължителни реквизити,тъй като не е посочено изрично кое точно задължение не е изпълнил уволнения служител,как неговото поведение се е отнася в причинна връзка с настъпилата за работодателя вреда,както и не е посочено конкретно работата на кое оборудване не е обезпечена и не е уточнено коя хипотеза на чл.187 т.10 се има пред вид – неизпълнение на трудови задължения,предвидени в закони,в други нормативни актове,в правилника за вътрешния трудов ред,в колективния трудов договор или при възникване на трудовото правоотношение. Отделно е счел,че възникналата на 6.04.2007г. авария не може да се вмени пряко във вина на служителя И.
При тези данни – поставените от касатора въпроси за законността на уволнението във връзка с преценката дали заповедта за дисциплинарно уволнение съдържа установените в закона задължителни реквизити и за размера на обезщетението по чл.225 от КТ – са от значение за решаване но делото. Същите обаче не са решени от въззивния съд при наличие на никое от изчерпателно изброените основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК. Съображенията за това са следните :
Първо относно наведеното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК:
Изискването за включване на посочените в чл.195 ал.1 от КТ реквизити в заповедта за уволнение е по същество изискване за мотивирането й,за обосноваване на наложеното наказание. Тези реквизити имат важно значение,тъй като на тях се основава преценката за съответствие между тежестта на нарушението и наложеното наказание. Поради това е оправдана строгостта,с която законът се отнася към задължението за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение. Същата задължително следва да съдържа сведения относно това в какво се състои конкретното нарушение,с описание на обективните и субективните му признаци,с посочване на времето и мястото на извършването му.
В случая използваната от работодателя формулировка: „установени пропуски при обезпечаване на работата на КИП и А оборудването в цех АВД и ПБ,изразяващи се в неизпълнение на длъжностните задължения за осигуряване на нормална работа на средствата за автоматизация и контролиране на всички действия по ремонта и поддържането на КИП и А оборудването в ЛНХБ,предизвикали възникване на авария-пожар на пещ П-101 в инсталация АД-4 на цех АВД и ПБ на 6.04.2007г.,причинила вреда на работодателя в особено големи размери”–по никакъв начин не съдържа изискуемата се по закон конкретизация. От така използваните от работодателя термини поне шест се нуждаят от изясняване,а именно: 1.какви са допуснатите пропуски при обезпечаване на работата на КИП и А оборудването в цех АВД и ПБ,2.по какъв начин са установени, 3.кои са неизпълнените от служителя И. длъжностни задължения за осигуряване на нормална работа на средствата за автоматизация и контролиране на действията по ремонта и поддържането на КИП и А оборудването в ЛНХБ,4.кои действия по ремонта и поддържането на КИП и А оборудването в ЛНХБ се имат пред вид като такива,предизвикали възникване на авария-пожар на пещ П-101 в инсталация АД-4 на цех АВД и ПБ на 6.04.2007г., 5.каква е причинената вреда на работодателя и защо е квалифицирана като такава с особено големи размери и 6.с какво служителят И. я е причинил. Така използваните квалификации,които не са изяснени в обстоятелствената част на издадената заповед за уволнение,налагат правния извод за липса на задължителния реквизит”описание на нарушението”по смисъла на чл.195 ал.1 от КТ. В съдебната практика –единно и непротиворечиво се приема,че изискването за посочване на нарушението с индивидуализиращите го като акт на конкретно поведение признаци,е императивно и липсата му е достатъчно основание за незаконосъобразност на извършеното уволнение. Още повече,че при оспорване на уволнението-в тежест на работодателя е да докаже законността му. Без ясна конкретизация –с точно описание на допуснатото от служителя нарушение в заповедта за дисциплинарно уволнение –не е възможно и доказването на законността му. В този смисъл твърдението на касатора за това,че съдът не е преценил показанията на свидетеля Н/началник отдел ”Кадри”,обясненията на уволнения служител и заключенията на експертизите, е ирелевантно,тъй като само конкретните факти и обстоятелства подлежат на установяване и доказване. Цитираните от касатора решения са неприложими,тъй като част от тях се отнасят до други реквизити на заповедта за уволнение: ”време на извършване”/Р-802/2002г./,за „тежест на нарушението”/Р-1383/2006г./,до случай на противоречие между описание на нарушението и правната му квалификация/Р-338/89г./,за липса на поискани обяснения от служителя/Р-398/2002г./, а друга част-са в подкрепа на изложеното по-горе от съда/Р-1624/2002г.,Р-1803/01г./
Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че по поставения въпрос не се налага отстраняване на противоречивата съдебна практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/, поради което не е налице и основанието по чл.280 т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване.
Недоказано е твърдението,че поставеният въпрос е решаван противоречиво от съдилищата,във връзка с което се представят решения на БОС,за които се твърди,че са на аналогични случаи-№ 242 от 16.01.2009г.и № 3 от 29.01.2009г. Посочените решения действително са постановени във връзка с аварията на 6.04.2007г., касаят други случаи на наложени наказания-дисциплинарно уволнение, по отношение на други лица, заемащи различни длъжности. Преценката за това дали издадената заповед за уволнение е мотивирана и дали съдържа изискуемите се по чл.195 от КТ реквизити е конкретна и касае всеки отделен случай. Обстоятелството,че на базата на конкретните по делото факти,съдът ги е определил като мотивирани е ирелевантно за настоящия случай,още повече,че всички решения като краен резултат са идентични. За да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК и решението на въззивния съд ще е постановен по въпрос,решаван противоречиво от съдилищата,ако му противостоят други актове на съда,дали различно тълкуване и поради това приложили различно едни и същи разпоредби. Имат се пред вид влезли в сила съдебни актове. В случая-не само,че няма данни цитираните решения -№ 242 от 16.01.2009г.и № 3 от 29.01.2009г.на БОС да са влезли в сила,но и за различно тълкуване на едни и същи разпоредби не може да става въпрос,тъй като конкретиката на различните случаи на уволнение не е идентична.
Не са налице основанията за допускане до касационно обжалване и във връзка с другия поставен въпрос-относно това дали следва ли в брутното трудово възнаграждение, служещо за база по чл.228 от КТ да се включи и т.нар. ”променлива част на работната заплата”. Касае се до поставен въпрос за начина на формиране на размера на обезщетението,който въпрос е нормативно разрешен в чл.228 от КТ и е във връзка с приетите от ответника/сега касатор/, на основание чл.228 ал.2 от КТ правила за формиране на брутното трудово възнаграждение в издадения от него вътрешен акт. От безспорно установеното по делото обстоятелство,че т.нар. ”променлива част на работната заплата” има постоянен характер/получава се всеки месец/ следва,че следва да се приложи принципа,че обезщетението по чл.225 от КТ следва да се формира от последното получено от служителя брутното трудово възнаграждение.
С оглед на горното,тъй като поставените от касатора въпроси не са разрешени от въззвния съд в противоречие с практиката на ВКСуне са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точно прилагане на закона и за развитието на правото, настоящият съдебен състав намира,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І* от 03.02.2009г. по в.гр.д. № 451 по описа за 2008г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.