3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1239
С. 16.12.2010г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на 7 декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1006/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. С. от[населено място], подадена от пълномощника й адв. Г. Николова, срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, VІ гр. възз. с-в, № VІ-18 от 15.03.2010г. по в.гр.д. № 155/2010г., с което е потвърдено решението на Бургаския районен съд, № 1702 от 18.12.2009г. по гр.д. № 5648/2009г., с което са отхвърлени предявените от М. С. С. срещу [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 КТ.
Ответникът по касация [фирма][населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са поставени няколко въпроса, за които жалбоподателката заявява, че решаването им би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулирани са въпросите: Налице ли е зависимост между законността на процедурата по масови уволнения в предприятието и законността на конкретното съкращаване на щатна бройка, когато то е част от предприетите масови уволнения и в този смисъл незаконосъобразността на решението, с което е взето решение за предприемане на масови уволнения, повлича ли незаконност на конкретно уволнение, предприето в изпълнение на това решение; Допустимо ли е възлагане от управителния съвет на изп. директор не само на представителни функции, но и на правомощия да взема решения за извършване на структурни промени в предприятието; Извършването на масови уволнения в предприятието представлява ли съществени организационни промени по смисъла на чл. 35, ал. 5 вр. ал. 4 от Устава на [фирма], в който случай е необходимо съгласието на Надзорния съвет като условие за валидност на взетото решение.
По тези въпроси въззивният съд е приел, че промяната в организационната структура на дружеството, изразяваща се в обединяване на отдели, е извършена с решение на УС, но предприетите промени не са съществени, поради което не е необходимо съгласие на Надзорния съвет. Приел е, че изп. директор е утвърдил длъжностното разписание и е съставил списък на длъжностите, чийто щат се съкращава в изпълнение на решение № 1 и 2 по протокол № 164/10.02.2009г. на УС и съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 35, ал. 2, т. 1 и 4 от Устава. Заповедта за уволнение е издадена от компетентния орган – изп. директор на дружеството към момента на уволнението, като негов законен представител и в изпълнение на решения на УС.
По първия от поставените въпроси съдебната практика трайно и непротиворечиво приема, че решението на работодателя за промени в щатното разписание /както и за закриване на част от предприятието, за спиране на работата и др./ е въпрос на целесъобразност и съдът не е компетентен в производството по чл. 344, ал. 1 КТ да извършва контрол върху тези актове на управителните органи на предприятието. Въпросът за възможността управителният съвет да възложи на изп. директор правомощия да взема решения за извършване на промени в щатното разписание е решен от въззивния съд в съответствие със съдебната практика. Така например с решение № 1391 от 20.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 340/99 г., I. г. о. е прието, че управителят, който организира и ръководи предприятието, e компетентен да решава и всички въпроси, свързани с изменение на щата, да сключва и прекратява трудовите договори. Последният от поставените въпроси не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Поставения въпрос не е по прилагането на закона, а по тълкуване на разпоредби от устава на дружеството.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, VІ гр. възз. с-в, № VІ-18 от 15.03.2010г. по в.гр.д. № 155/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: