3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
[населено място], 14.03.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 1261 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Х. П. от [населено място] срещу определение № 12012 от 12.07.2012г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д.№16 977/2012г., с което е оставена без уважение частната жалба на същия жалбоподател против разпореждане от 25.10.2011г. по гр.д. № 21 634/2011г. на Софийски районен съд, 48 състав за прекратяване производството по делото на основание чл. 129, ал.2 ГПК.
В частната жалба се поддържа, че определението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В. съд не е обсъдил част от оплакванията на ищеца за допуснати нарушения от длъжностното лице по призоваването, а именно, че не са събрани данни за отсъствието му от адреса повече от едни месец, че не са посочени имената на лицето дало сведение за отсъствието на ищеца от адреса. Поради това счита, че съдът не е имал основание да приложи разпоредбата на чл. 41, ал.2 ГПК.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят изтъква, че съдът се е произнесъл неправилно или изобщо не се е произнесъл по основният процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Съдът не е обсъдил обстоятелството, че ищецът е бил призоваван от адреса, както и че длъжностното лице по призоваването не е изпълнило задълженията си да събере сведение за отсъствието му.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №21634/2011г. на Софийски районен съд, 48 състав е образувано по искова молба на частния жалбоподател против Столична Община, Г. Т. и Л. Т. с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване право на собственост върху недвижим имот. С разпореждане от 02.06.2011г. съдът е дал указание ищецът да уточни дали ответниците оспорват правата му и по какъв начин. За тези указания ищецът е уведомен лично на посочения в исковата молба адрес в[жк]и е депозирал уточнение в срок. С ново разпореждане от 11.08.2011г. съдът е дал нови указания за отстраняване нередовности на исковата молба, свързани с правния интерес от водене на иска, както и за представяне на данъчна оценка за имота и внасяне на държавна такса в указан размер. Изпратеното до ищеца съобщение с указанията е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 04 септември, на 21 септември и на 04 октомври; лицето живее на адреса, но не е открито; не е открито и лице, което да получи призовката, а по сведение на г-жа Х. от ап.* лицето е в провинцията. Съдът е приел, че следва да се приложи чл. 41, ал.2 ГПК, тъй като ищецът не е намерен три пъти в рамките на 30дни. Въз основа на това е постановил разпореждане на 25.10.2011г. за връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовностите й.
В. съд, с обжалваното определение от 12.07.2012г. е потвърдил разпореждането за връщане. Счел е от една страна, че исковата молба действително страда от нередовности. От друга страна е намерил, е законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 41, ал.2 ГПК, тъй като констатациите на длъжностното лице-връчител не са били опровергани по никакъв начин от частния жалбоподател.
При горните обстоятелства настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на определението до касационен контрол. На първо място, в изложението не е посочен изрично правния въпрос, по който се е произнесъл съда и който е обусловил крайните му изводи. Формулирането на такъв въпрос съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване и липсата му е достатъчна, за да бъде отказано такова. Жалбоподателят сочи, че съдът не се е произнесъл по някои от повдигнатите от него въпроси, но непроизнасянето на съда не съставлява основание за достъп до касационен контрол. Освен това, позоваването на хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е напълно формално. Не са изложени съображения за неяснота на правните норми и нужда от тълкуването им, за липса на съдебна практика по разглеждания въпрос или за необходимост от промяна на утвърдената съдебна практика. Разпоредбата на чл. 41 ГПК, приложима в настоящия случай, е ясна – тя изисква страната да уведоми съда при отсъствие повече от един месец от адреса, на който е била веднъж призована. По делото е било удостоверено отсъствие на ищеца от адреса в рамките на посочения в закона срок – един месец.Наведените в изложението доводи за необоснованост на изводите на съда съставляват касационни основания по чл. 281 ГПК и имат отношение към правилността на съдебния акт, но не могат да бъдат взети предвид при преценка основанията за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 12012 от 12.07.2012г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д.№16 977/2012г. по частната касационна жалба на В. Х. П. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: