О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
гр. София, 19.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 6822/2014 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на С. Л. Д. срещу разпореждане № 2019 от 03.10.2014 г. по ч. гр. дело № 753/2014 г. на Плевенски окръжен съд.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С цитираното разпореждане е върната частна касационна жалба, подадена от С. Л. Д. против определение № 1106 от 14.08.2014 г. по ч. гр. дело №753/2014 г. на Плевенски окръжен съд, ІV граждански въззивен състав. Мотивите, обусловили този изход на делото съдържат съображения за необжалваемост на определение № 1106 от 14.08.2014 г. по ч. гр. дело №753/2014 г. на Плевенски окръжен съд. По – конкретно е прието, че при извършената проверка на редовността на частната касационна жалба е констатирано, че въззивното определение, като постановено в обезпечително производство не подлежи на касационно обжалване. Отразено е в мотивите на разпореждането, че по този въпрос е създадена тълкувателна практика на ВКС, която е задължителна за съдилищата.
ВКС по съществото на процесуалноправния спор приема следното:
С определение № 2524 от 07.06.2013 г. по гр. дело № 2382/2013 г. на Плевенски районен съд, ХІ граждански състав е върната искова молба, подадена от С. Л. Д. и е прекратено производството, образувано по същата. Това определение е влязло в сила на 30.09.2013 г., когато е обявено определение по ч. гр. дело № 5748/2013 г. на ВКС, състав на І г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на определение № 1018 от 24.07.2013 г. по ч. гр. дело № 831/2013 г. на Плевенски окръжен съд, потвърждаващо цитираното по- горе определение на Плевенски районен съд за връщане исковата молба на С. Л. Д.. На 10.06.2014 г. С. Д. е подал молба до Плевенски районен съд за налагане възбрана върху парцел ІV, кв. 182, [улица], [населено място], като е посочил, че молбата му „се основава на образуван иск № 2382/2013 г.” С определение № 2524 от 11.06.2014 г. по гр. дело № 2382/2013 г. ХІ граждански състав на Плевенски районен съд е оставил без разглеждане посочената молба на С. Д. по съображения за недопустимост на обезпечителното производство предвид приключилото производство по гр. дело № 2382/2013 г. С определение № 1106 от 14.08.2014 г. по ч. гр. дело № 753/2014 г. на Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, ІV въззивен граждански състав е оставена без уважение частната жалба на С. Д. против цитираното определение на Плевенски районен съд по гр. дело № 2382/2013 г.
Разпореждането е правилно.
Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен и привременен характер, тъй като действието му е до приключване на исковото производство, а целта му е да се запази непроменено фактическото и правно положение, докато е висящ исковия процес относно спорното право / в този смисъл са разясненията относно характера на обезпечителното производство, като производство, функционално свързано с исковия процес, дадени с ТР № 1/2010 г. от 21.07.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГКТК на ВКС, ТР № 6/2013 от 14.03.2014 г. по т.д. № 6/2013 г. на ОСГКТК на ВКС /. Тази специфика на производството по обезпечение на иск произтича и от възможността искането за допускане на обезпечение да бъде направено повторно в хода на производството, да бъде разгледано във всяко положение на делото. В тази насока процесуалния закон не установява забрана. Посочената характеристика на производството по обезпечаване на иск води до извод за изключване от приложното поле на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК на въззивните определения /постановени от окръжни или апелативни съдилища/, с които се оставят без уважение частните жалби срещу определения, постановени от първата инстанция, с които първоинстанционни определения се оставят без разглеждане молби за допускане на обезпечение. Въззивното определение /постановено от окръжен или апелативен съд/, с което се оставя без уважение частната жалба срещу определение, постановено от първата инстанция, с което първоинстанционно определение се оставя без разглеждане молба за допускане на обезпечение не е от категорията определения по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като не е преграждащо по смисъла на нормата, нито разрешава материалноправен въпрос, свързан с предмета на това производство. Ето защо като непопадащо в приложното поле на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК същото въззивно определение не подлежи на касационно обжалване. На касационно обжалване при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК подлежи единствено определението, с което въззивния съд допуска обезпечението. Доводите в частната жалба и представени писмени доказателства не са относими към предмета на настоящия процесуалноправен спор, който е конкретен и засяга процесуалната допустимост на подадената частна касационна жалба. Оплакванията на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното разпореждане не са обосновани и не релевират съображения за неговата отмяна.
С оглед на изложеното се налага извода, че с постановеното разпореждане правилно е преценено ,че обжалвания съдебен акт не подлежи на обжалване, не е допуснато нарушение на закона, като е приета процесуална недопустимост на частната касационна жалба, поради което разпореждането трябва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2019 от 03.10.2014 г. по ч. гр. дело № 753/2014 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: