О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№124
гр.София, 21.02.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 436/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Т. К., С. Г. К. и П. Г. К. са подали касационна жалба вх.№ 3673 от 12.08.2009 год. срещу въззивното решение от 02.07.2009 год. по гр.дело № 157/2009 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 12.12.2008 год. по гр.дело № 1453/2006 год. на Дупнишкия районен съд, с което е уважен предявения иск по чл.108 ЗС и жалбоподателите са осъдени да предадат на Д. В. М. владението на част от УПИ, за който е отреден парцел І, пл.№ *, находящ се в кв.* по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 291 от 19.03.1990 год., издадена от кмета на [община], която част е с площ * кв.м., разположени откъм източната граница на имота, заключена между източната регулационна линия, започваща от [улица], продължаваща на юг, като отстои на 0.50 м. от продължението на северната фасада на стопанската постройка в имота и завършваща на около 1.50 м. от продължението на южната фасада на тази постройка, която източна граница е изчертана с кафяв цвят на скица № 4/находяща се на л.95 от делото/ и представлява неразделна част към допълнителната съдебнотехническа експертиза, изготвена от в.л.инж.Б. Г..
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила – нередовно призоваване на касаторите за заседанието на въззивния съд на 09.06.2009 год.; неправилна преценка на свидетелските показания, писмените доказателства и съдебнотехническите експертизи. Твърди се, че производството по делото е следвало да бъде прекратено, тъй като между касаторите и наследодателя на ищеца било водено гр.дело № 1325/1971 год. на Дупнишкия районен съд по чл.108 ЗС, а по изпълнително дело № 539/1972 год. бил извършен въвод във владение на С. Г. К. в имота. Жалбоподателите поддържат по-нататък, че в кадастралната карта на [населено място] от 30.07.2004 год. е нанесена границата между двата съседни имота, която определяла принадлежността на спорната площ към техния имот, като в случай, че има грешка в кадастралния план, пътят на защита, според тях е по реда на чл.53, ал.2 З.. В жалбата се поддържа, че няма данни да са били уредени сметките за придаваемите по регулация части към УПИ * в кв.* при действието на З./отм./, нито в срока по § 6, ал.2 ЗУТ и че в тази част дворищнорегулационният план от 1990 год. не е бил приложен.
Срещу въззивното решение е подадена и касационна жалба вх.№ 5079 от 09.11.2009 год. от С. Т. К., П. Г. К. и С. Г. К., която съдържа оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на решението, конкретизирани така: а/ наличие на основание за самоотвод на съдебния състав; б/ влязло в сила решение от 04.05.1972 год. по гр.дело № 1325/1971 год. и образувано изп.дело № 539/1972 год. за въвод във владение по изпълнителен лист срещу А. М.; в/ съществени нарушения на процесуални правила – отказ на районния съд да извърши оглед на място.
С вх.№ 5080 от 09.11.2009 год. е заведена и трета касационна жалба, подадена от С. Т. К., С. Г. К. и П. Г. К., чието съдържание е напълно идентично с жалба вх.№ 3673 от 12.08.2009 год.
С последната по време жалба е представено и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, както следва: а/твърди се, че въззивният съд е излязъл извън предмета на спора, без да се произнесе дали е налице грешка в кадастралната карта, в която била нанесена границата, разделяща двата имота, при което пътят на защита бил по реда на чл.53, ал.2 З., с позоваване на решение № 363 от 12.05.2009 год. по гр.дело № 814/2008 год. на ВКС, І г.о. и решение № 279 от 01.06.2009 год. по гр.дело № 1165/2008 год. на ВКС, ІІ г.о. и б/ твърди се, че въззивният съд не се е произнесъл по възражението за придобиване на процесната площ по давност.
С изложението са представени решение № 363 от 12.05.2009 год. по гр.дело № 814/2008 год. на ВКС, І г.о., решение № 397 от 16.05.2009 год. по гр.дело № 878/2008 год. на ВКС, І г.о. и решение № 1321 от 12.02.2009 год. по гр.дело № 5132/2007 год. на ВКС, V г.о.
Ответникът по касация Д. В. М. от [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че касационна жалба вх.№ 3673 от 12.08.2009 год./поправена с молба с вх.№ 5079 от 09.11.2009 год./ е неоснователна.
С определение № 189 от 25.10.2010 год. по гр.дело № 656/2010 год. Върховният касационен съд, ІІ г.о. е прекратил производството и е изпратил делото на Дупнишкия районен съд за изпълнение на процедурата по чл.108, ал.5 във връзка с ал.4 от П./ДВ, бр.66 от 18.08.2009 год./ за възстановяване на изгубени съдебни книжа – скици на листове №№ 22, 87, 92, 93, 94 и 95 от гр.дело № 1453/2006 год.
С влязло в сила определение от 18.02.2011 год. по гр.дело № 2947/2010 год. Дупнишкият районен съд е възстановил изгубените съдебни книжа по гр.дело № 1453/2006 год. – 4 броя скици, изготвени от вещото лице Б. Г. и скица № 98 от 06.02.2003 год.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел,че спорът е за собственост върху място с площ 14 кв.м., намиращо се на източната граница на УПИ * с УПИ * в кв.* по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 291 от 19.03.1990 год. От заключенията на вещото лице инж.Г. е прието, че не са открити изменения по плана на града от 1990 год., съгласно който източната граница на имот пл.№ * представлява права линия, започваща от [улица] и продължава на юг, като отстои на около 0.50 м. от продължението на северната фасада на построената стопанска постройка в имота на ищеца и завършва на около 1.50 м. от продължението на южната фасада на тази постройка. Посочено е, че съгласно кадастралната карта на града, имотът на ищеца е заснет под № * с площ от * кв.м., а този на ответниците – сега касатори е заснет под № * с площ от * кв.м., като границата между тях е материализирана, с начало на улицата, като за целта е изградена тухлена стена до североизточния ъгъл на стопанската постройка в имота на ищеца и след това до края тангира до фасадата на тази сграда /скица № 4 на вещото лице инж.Г. към допълнителното му заключение/. В. съд е приел, че искът по чл.108 ЗС е основателен, тъй като източната имотна граница между двата парцела, установена с плана от 1990 год., не е била премествана на някакво правно основание, макар и на ответниците/сега касатори/ да е била издадена скица № 692 от 13.07.2006 год. Посочил е, че липсата на одобрени по надлежния ред изменения в регулационния план е видна и от протокола на комисията, назначена със заповед на кмета на [община] /представен във въззивното производство/ относно наличието на две копия от част * на регулационния план на града от 1990 год. Намерил е за неоснователно възражението на ответниците/касатори/ за придобиване на процесните * кв.м. по давност, като се е позовал и на забраната да се придобиват по давност части от парцели по З./отм./. Възприел е за правилен и извода на първата инстанция, че не е налице сила на пресъдено нещо, доколкото решение на Дупнишкия районен съд от 1971 год. не е било представено, а от удостоверението за съществуването на такова дело не могло да се приеме за безспорно установено решение между страните по същия спор. Посочено е и че никъде в производството пред районния съд не е правено възражение за прилагането на регулационния план, нито за уреждане на регулационни сметки между собствениците.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че тъй като била установена съществуваща ограда между имота на ищците и този на ответниците, която съвпада с имотната граница по действащата към момента кадастрална карта на [населено място] от 2004 год., тази граница определяла принадлежността на спорната площ към имота на ответниците/сега касатори/, а в случай, че е налице грешка в кадастралния план в частта относно спорната площ, пътят за защита бил по реда на чл.53, ал.2 З..
К. се позовават в тази връзка на решение № 363 от 12.05.2009 год. по гр.дело № 814/2008 год. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./. Това решение, обаче касае казус, който не е аналогичен на настоящия. В решението на І г.о. е установено, че съгласно действащия кадастрален план от 1984 год. процесният недвижим имот с форма на триъгълник, попадал в имота на праводателя на ответника, а регулационно бил отреден за парцела на праводателя на ищеца и нямало данни за уреждане на сметки по регулация. След като сметките не са били уредени нито при действието на З./отм./, нито в срока по § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ, е прието, че в тази част регулационният план от 1984 год. не е бил приложен, при което съгласно § 8, ал.1 ЗУТ отчуждителното му действие е било прекратено. В същото решение е посочено, че от значение по делото са единствено данните по плана от 1984 год., като в кадастралния план е била нанесена границата между двата съседни имота-такава, каквато е съществувала при изработването му и че ако има грешка в кадастралния план в частта относно спорния триъгълник, пътят за защита ще е друг – по реда на чл.53, ал.2 З.. В настоящия случай, решение № 363 от 12.05.2009 год. по гр.дело № 814/2008 год. на ВКС, І г.о. е неотносимо, защото предмет на спора не е установяване на грешка към момента на заснемане на кадастралната основа на действащия дворищнорегулационен план на [населено място], одобрен със заповед № 291 от 19.03.1990 год., а спор за собственост към настоящия момент, породен от извършено попълване на кадастралната основа за целия квартал, при липса на влезли в сила заповеди, в т.ч. и относно корекция на имотната граница между имоти с кадастрални номера * и *.
К. твърдят, че е налице противоречие с решение № 363 от 12.05.2009 год. по гр.дело № 814/2008 год. на ВКС, І г.о. и относно приложението на § 6, ал.2 във връзка с § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ, макар и да са сторили това в т.3 от касационната жалба, където се позовават на представения с нея протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 08.06.2009 год./л.53 от гр.дело № 1472/2009 год. на ВКС, ІІ г.о./, както и на комбинирана скица, изготвена от инж.А. Г./л.55 от същото дело/. Доколкото и двата документа не са били представени пред въззивния съд и не са взети предвид при постановяване на обжалваното решение, същите не могат да бъдат преценявани и в настоящото производство по чл.288 ГПК във връзка с твърдението на касаторите за придаване по регулация на части от собствения им имот към УПИ * в кв.*.
Липсва противоречие и с представеното с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение № 397 от 16.05.2009 год. по гр.дело № 878/2008 год., което също е постановено по спор, който не е аналогичен на процесния. Установено е, че спорните 85 кв.м. били придадени по регулация към парцела, собственост на ищците, че планът е бил приложен и е настъпило прякото отчуждително действие на дворищнорегулационния план по чл.39, ал.3 З./отм./, което не е отпаднало на основание § 72 П./отм./, нито е било преустановено с § 8, ал.1 във връзка с § 6, ал.2 ПР на ЗУТ. В настоящия случай, от заключенията на вещото лице не е било видно, че към имота на ищеца е имало придаваеми по регулация места, които да касаят спорната граница между двата съседни поземлени имота, за да се преценява дали е преустановено отчуждителното действие на дворищнорегулационния план.
За придаваеми по регулация части от дворно място към имота на ищеца въз основа на частично изменение на застроително-регулационния план става въпрос и в решение № 1321 от 12.02.2009 год. по гр.дело № 5132/2007 год. на ВКС, V г.о./представено с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/.
Следователно, липсва противоречиво разрешаван въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, който да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите не са формулирали въпрос по приложението на процесуалния и материалния закони, който да бъде преценяван в контекста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед непълноти, неясноти или противоречия в правната уредба. Съдържанието на понятията „точно прилагане на закона” и „развитие на правото” е изяснено в т.4 на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, като е посочено, че и двете хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване и имат приносен характер в правоприлагането при тълкуването на правните норми по конкретни дела или при създаване на съдебна практика по чл.290 ГПК или по чл.124 ЗСВ. В хипотезата на чл.281, т.3 ГПК, обаче отстраняването на твърдяните нарушения, допуснати при постановяване на обжалваното въззивно решение засяга само съдебното производство по конкретната касационна жалба при разглеждането й по същество, за разлика от основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което е налице във всички случаи, когато разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК би имало приносен характер на правораздаването.
В заключение, липсват предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 02.07.2009 год. по гр.дело № 157/2009 год. на Кюстендилския окръжен съд по жалби вх.№№ 3673 от 12.08.2009 год., 5079 и 5080 от 09.11.2009 год., подадени от С. Т. К., С. Г. К. и П. Г. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/