4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№124
С., 21.03.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 106 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Д. М., Ц. Д. С., Б. Х. М., Ф. Л. Б., Г. Т. З., К. Н. Г., В. В. Ц., С. Ц. Ш., Г. Г. Г., Л. А. З., З. Г. Ф., С. С. С., К. Т. А., Р. Б. Н., И. Г. С., Й. Д. Т., Й. Г. Б., А. Л. Х., Г. Н. С., Р. К. С., Г. К. Т., М. Н. М., Н. Д. В., Г. В. В., С. Г. А., А. Н. Й., В. Г. М., С. Ц. В., В. Г. Р., Л. Ц. Г., Л. Ц. С., Г. Д. Н., А. П. Т., Х. М. Х., Л. С. Й., З. С. М., М. М. А., Ц. Н. А., С. З. Д., С. С. Д., Л. С. Й., К. Н. Г., Д. Н. Д., А. Б. А., Р. В. П., Л. М. А., М. Б. В., В. З. Х., В. А. Т., Г. И. Т., М. Р. Х., Р. А. С., М. Ц. М., В. К. Н., Б. И. В., К. И. К., А. Н. К., Ц. П. К., И. К. Х., М. С. Х., Маргаритка С. С., В. Г. В., Е. В. В., К. Н. К., Г. С. Р., К. И. К., К. Г. П., В. П. Т., Н. Д. Н., А. Й. Ч., И. С. К. и С. М. В., чрез пълномощника им адвокат А. Д., против определение № 2194 от 28.11.2011 г. по ч.гр.д. № 3718 по описа за 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 21.06.2011 г. за прекратяване производството по гр.д. № 8411/2010 г. на Софийски градски съд, І г.о., 10 състав, поради процесуална недопустимост на предявените против [фирма], [населено място] отрицателни установителни искове, тъй като са преждевременно предявени при неприключила процедура по възстановяване на собствеността и с оглед липсата на правен интерес.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] не е изразил становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да постанови определението си, Софийски апелативен съд е разгледал наведените в частната жалба доводи, че производството по исковете на Р. Д. Ц. и А. И. С. са отделени, поради което същите не следва да фигурират в диспозитива на прекратителното определение, както и ищците В. Г. В. и Б. М. В. и е приел, че производството спрямо Р. Д. Ц. и А. И. С. не е прекратявано, тъй като по тяхния иск са образувани отделни граждански дела и липсват доказателства претенциите на В. Г. В. и Б. М. В. да са разделени и да са предмет на друго дело.
Частните жалбоподатели считат, че касационното обжалване следва да се допусне, тъй като съдът е задължен служебно да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение. Доводите за недопустимост са свързани с твърденията, че Б. М. В. е починала по време на висящността на делото пред въззивната инстанция, но нейните наследници не са били конституирани като страна и производство е продължило без тяхно участие, както и с твърденията, че В. Г. В. и Е. В. В. не са страни по настоящото дело и съдът не може да го прекратява спрямо тях.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касае само субективно съединените искове на В. В. и Б. В., а следователно не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение, с което се потвърждава прекратителното първоинстанционно определение по отношение исковете на останалите ищци.
Данните по делото не дават основание за допускане на касационно обжалване с оглед преценка на допустимостта на въззивното определение, касаещо искът на В. В., доколкото не се установява предявения от него иск да е отделен в друго съдебно производство.
Касационното обжалване следва да се допусне за преценка допустимостта на въззивното определение по предявения от Б. В. иск. Установява се, че лицето е починало на 20.12.2010 г., като нейни правоприемници са В. Г. В. и Е. В. В.. Първоинстанционният съд не е бил уведомен за настъпилата смърт и е постановил прекратителното си определение спрямо неправосубектна страна, което е процесуално недопустимо. В. съд, пред който е било представено удостоверение за наследници, не е констатирал посочения порок, както и факта, че частната въззивна жалба е подадена от името на Б. В. след като същата вече е била починала, поради което отново е постановил процесуално недопустимо определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2194 от 28.11.2011 г. по ч.гр.д. № 3718 по описа за 2011 г. на Софийски апелативен съд по частната касационна жалба на Г. Д. М., Ц. Д. С., Б. Х. М., Ф. Л. Б., Г. Т. З., К. Н. Г., В. В. Ц., С. Ц. Ш., Г. Г. Г., Л. А. З., З. Г. Ф., С. С. С., К. Т. А., Р. Б. Н., И. Г. С., Й. Д. Т., Й. Г. Б., А. Л. Х., Г. Н. С., Р. К. С., Г. К. Т., М. Н. М., Н. Д. В., Г. В. В., С. Г. А., А. Н. Й., В. Г. М., С. Ц. В., В. Г. Р., Л. Ц. Г., Л. Ц. С., Г. Д. Н., А. П. Т., Х. М. Х., Л. С. Й., З. С. М., М. М. А., Ц. Н. А., С. З. Д., С. С. Д., Л. С. Й., К. Н. Г., Д. Н. Д., А. Б. А., Р. В. П., Л. М. А., М. Б. В., В. З. Х., В. А. Т., Г. И. Т., М. Р. Х., Р. А. С., М. Ц. М., В. К. Н., Б. И. В., К. И. К., А. Н. К., Ц. П. К., И. К. Х., М. С. Х., М. С. С., В. Г. В., К. Н. К., Г. С. Р., К. И. К., К. Г. П., В. П. Т., Н. Д. Н., А. Й. Ч., И. С. К. и С. М. В., чрез пълномощника им адвокат А. Д..
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2194 от 28.11.2011 г. по ч.гр.д. № 3718 по описа за 2011 г. на Софийски апелативен съд по частната касационна жалба на В. Г. В. и Е. В. В., като правоприемници на Б. М. В., починала на 20.12.2010 г.
ОБЕЗСИЛВА определение № 2194 от 28.11.2011 г. по ч.гр.д. № 3718 по описа за 2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение от 21.06.2011 г. за прекратяване производството по гр.д. № 8411/2010 г. на Софийски градски съд, І г.о., 10 състав по предявения от Б. М. В. иск, като постановено спрямо неправосубектно лице.
Връща делото на Софийски градски съд за конституиране и произнасяне спрямо правоприемниците на Б. М. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: