О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№124
гр.София, 26.03.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 225/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
И. П. Я. и С. С. П. от [населено място] са подали касационна жалба вх.№ 1531 от 20.01.2012 год. срещу въззивното решение № 1775 от 15.12.2011 год. по в.гр.дело № 2889/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, 14-ти граждански състав в частта, с която след като е отменено решението от 07.04.2011 год. по гр.дело № 7360/2010 год. на Пловдивския районен съд, е отхвърлен предявения от касаторите срещу С. К. С. иск за предаване на владението: на Я. – върху *% ид.ч., като собственик на апартамент и върху *% ид.ч. като собственик на гараж, а на П. – върху *% ид.ч., като собственик на апартамент и върху *% ид.ч., като собственик на гараж, от помещението за смет в жилищната сграда в режим на етажна собственост, с идентификатор ПИ * по кад.карта, в [населено място], [улица]. К. обжалват въззивното решение и в частта, с която е обезсилено решението на първата инстанция в частта, с която е признато за установено по отношение на ответницата, че И. П.Я. е собственик на *% ид.ч./като собственик на апартамент/ и на *% ид.ч./като собственик на гараж/ от общите части на сградата в режим на етажна собственост, а С. Ст.П. е собственик на *% ид.ч./като собственик на апартамент/ и на *% ид.ч./като собственик на гараж/ от общите части на сградата в режим на етажна собственост с идентификатор ПИ * по кадастралната карта на [населено място]. Касационната жалба съдържа оплакване, че въззивният съд неправилно е отказал да отмени и нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с т.4 от тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 год. по гр.дело № 11/1983 год. на ОСГК на ВС; решение № 936 от 16.12.2009 год. по гр.дело № 2412/2008 год. на ВКС, ІV г.о.; решение № 2295 от 07.10.1971 год. по гр.дело № 1455/1971 год. на ВС, І г.о.; решение № 212 от 16.04.2010 год. по гр.дело № 2937/2008 год. ВС, ІІІ г.о. и решение № 1733 от 10.10.2003 год. по гр.дело № 1502/2002 год. на ВКС, ІV г.о.
С. К. С. от [населено място] е подала насрещна касационна жалба вх.№ 2589 от 31.01.2012 год. срещу въззивното решение в частта, с която: се отменя решение № 2989/22.07.2011 год. по гр.дело № 7360/2010 год. на ПРС и се отменя нотариален акт за собственост № */* год. по нот.дело №*/* год.; се отменя решението от 07.04.2011 год. по гр.дело № 7360/2010 год. на ПРС в частта за разноските за сумата над 1 184,61 лева до пълния присъден размер и в частта, с която се потвърждава решението от 07.04.2011 год. и решение № 2989/22.07.2011 год. по гр.дело № 7360/2010 год. на ПРС в останалите, непосочени в диспозитива на въззивното решение части.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочат процесуалноправни и материалноправни въпроси.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че първоначалната касационна жалба е процесуално недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК поради следните съображения:
Жалбата е подадена на 20.01.2012 год. при действието на чл.280, ал.2 ГПК/след изменението с ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/, която редакция на процесуалната норма предвижда критерий, изключващ касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. С исковата молба с вх.№ 17422 от 26.05.2010 год. са предявени обективно и субективно съединени искове за ревандикация на идеални части от проход-коридор и от помещение за смет в жилищна сграда в режим на етажна собственост.
С определение от 07.08.2010 год. по гр.дело № 7360/2010 год./л.33/ Пловдивският районен съд е определил първоначална цена на всеки от обективно съединените искове в размер на от по 5 000 лева/чл.70, ал.3 ГПК/, върху която е събрана и дължимата държавна такса.
При постановяване на решението от 07.04.2011 год., първоинстанционният съд е приел въз основа на заключението за актуална пазарна оценка на процесните имоти /л.89 от делото/, че първоначално определената държавна такса за обективно съединените искове е достатъчна и не се дължи доплащане на допълнителна такса. Следователно, цената на всеки иск, определена от районния съд с определението от 07.08.2010 год. е останала непроменена.
След като цената на всеки иск към момента на предявяването им не надхвърля 5 000 лева, касационното обжалване на въззивното решение е недопустимо по силата на незабавното действие на новата процесуалноправна уредба /чл.280, ал.2 ГПК/.
Предвид на това, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да постанови връщане на касационна жалба вх.№ 1531/20.01.2012 год. на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК, а съгласно чл.287, ал.4 ГПК подлежи на връщане и насрещната касационна жалба вх.№ 2589 от 30.01.2012 год., като касационното производство подлежи на прекратяване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 1531 от 20.01.2012 год. на И. П. Я. и С. С. П. от [населено място], както и насрещната касационна жалба вх.№ 2589 от 30.01.2012 год. на С. К. С. от [населено място], срещу въззивното решение № 1775 от 15.12.2011 год. по гр.дело № 2889/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, 14-ти граждански състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 225/2012 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/