ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 124
София, 31.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, III гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 916/2010 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. Я., чрез пълномощника й адв. М. С., против решение № 365 от 24.03.2010 г. по в.гр.д. № 253/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр.д. № 6585/2009 г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявения от [фирма] срещу нея иск с правно основание чл. 233 ал. 1 пр.първо ЗЗД и са присъдени разноски.
Ответникът по жалбата в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира разноските.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като материалноправният въпрос и процесуалният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е решен в противоречие с TP № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, и излага довод за процесуално нарушение, поддържа, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, като материалноправният въпрос и процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е решен противоречиво от съдилищата, сочи решение от 12.03.2009 г. по гр.д. № 160/2006 г. на СГС и решение № 1441/02.12.2008 г. по гр.д. № 6245/2007 г. на ВКС, V г.о., и излага доводи за процесуални нарушения. Поддържа още, че е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което свързва с петгодишната давност за предявяване на иска и с въпроса може ли да се приеме, че процесният имот е идентичен с описания в акта за държавна собственост след като в последния са описани границите на входа, а не на самия апартамент.
Върховният касационен съд, състав на III г.о., намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Непосочването на този въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл е т.1 на TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящият случай в п.1 и п. 2 на изложението не са формулирани конкретни правни въпроси- материалноправни и процесуалноправни, от значение за изхода на делото по предявения иск, като общо основание за допускане на касационното обжалване, които следва да бъде обсъден във връзка със сочените от касатора допълнителни основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК, а са изложени доводи за неправилност на въззивното решение. От п. 3.1. на изложението относно давността може да се изведе правен въпрос, но то не съдържа обосновка, която да е относима към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, а останалата част на изложението касае фактически въпрос, а не правен такъв. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация направените за настоящата инстанция разноски в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 365 от 24.03.2010 г. по в.гр.д. № 253/2010 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. М. Я. от [населено място], ж.к. „В., [жилищен адрес] да заплати на [фирма], [населено място], разноски за настоящата инстанция в размер на 500 /петстотин/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: