5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
С., 24.02.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 629/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 85 от 11.02.2010 г. по гр. д. № 2240/2009г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Пернишки окръжен съд решение № 45 от 29.06.2009 г. по гр. д. № 721/2008 г., е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу [община] иск с правно основание чл. 266 във връзка с чл. 99 ЗЗД за сумата 48 022.78 лв., представляваща цедирано вземане за възнаграждение по договор за обществена поръчка от 20.11.2001 г.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано. Изразено е несъгласие с извода на въззивния съд, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран по предявения иск, тъй като не е представил процесния договор за цесия, с който обосновава претенцията си. Касаторът счита, че доколкото ответникът не е оспорил самото извършване на цесията, а единствено нейната действителност, представянето на самия договор за цесия не е необходимо като доказателство по делото, което обяснява и липсата на изрични указания за това от първоинстанционния съд. В тази връзка в касационната жалба се твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, в която се приема, че договорът за цесия е консенсуален и неформален и че същият поражда действие за длъжника с уведомяването му от цедента. Освен липсата на указание за представяне на договора за цесия, процесуално нарушение, според касатора, представлява нарушението на чл. 269 ГПК относно обема на извършваната от въззивния съд проверка, изразяващо се в обсъждането на въпроса за материалноправната легитимация на ищеца, какъвто изобщо не е бил поставен във въззивната жалба. Изрично оплакване е релевирано и във връзка с отказа на съда да съобрази представените по делото протоколи за приемане на извършената по договора за обществена поръчка от 20.11.2001 г. работа по причина, че не са представени в оригинал, като твърди, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 7 ГПК, тъй като не е отчетено изрично даденото от първата инстанция указание по чл. 190 ГПК за представяне на посочените документи в оригинал.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните значими за делото въпроси: 1. – необходимо ли е представянето на договора за цесия, с оглед доказване на материалноправната легитимация по иск с предмет цедираното вземане; 2. – може ли въззивната инстанция да изключи от доказателствения материал неоспорени от страните доказателства на формално основание, без този въпрос да е бил включен в обхвата на въззивната проверка по чл. 269 ГПК и 3. – може ли с въззивното решение да бъде отменено определение на първата инстанция по приемане на доказателствата. По отношение на първия въпрос касаторът поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на решение № 1279 от 12.11.1996 г. по гр. д. № 29/1996 г. на V г. о.; решение № 698 от 23.10.2008 г. по т. д. № 306/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 1516 от 05.10.1995 г. по гр. д. № 2497/1994 г. на V г. о., а по отношение на останалите два въпроса счита, че са от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация – [община] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от [фирма], [населено място] срещу [община] иск с правно основание чл. 266 във връзка с чл. 99 ЗЗД за сумата 48 022.78 лв., Софийски апелативен съд е приел, че ищовото дружество не е доказало активната си материалноправна легитимация като носител на процесното вземане. Този извод е направен, с оглед обстоятелството, че по делото не е представен договорът за цесия, от който ищецът черпи правата си и че не е установено с други доказателства датата на евентуалното му сключване, както и съдържанието му. В тази връзка е извършена преценка на представеното писмо от 03.05.2007 г., с което изпълнителят по договора за обществена поръчка [фирма], [населено място] е уведомил ответната община за сключения договор за цесия с [фирма], [населено място], като е прието, обаче, че същото не възпроизвежда основните клаузи на договора за цесия, не индивидуализира цедираните вземания по основание и размер и не установява датата на прехвърлянето им. Отделно от това, решаващият състав е констатирал също, че представените протоколи относно процесните вземания за възнаграждение по договора за обществена поръчка са в незаверени преписи, поради което не представляват годни писмени доказателства и не притежават формална доказателствена сила.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на поставените от касатора процесуалноправни въпроси не е осъществена общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, предвидена в чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – същите да обуславят изхода на конкретното дело. Видно от мотивите на атакуваното решение, главният аргумент за отхвърляне на предявения иск е приетата от въззивния съд липса на материалноправна легитимация на ищеца, произтичаща от непредставянето на договора за цесия, с който му е прехвърлено процесното вземане. Действително, решаващият състав е посочил, че поради представянето им в незаверени преписи, протоколите за приемане на извършената работа, за която именно се дължи претендираната сума, предмет на цесията, не са годни доказателства и не притежават формална доказателствена сила. Доколкото обаче тази констатация по никакъв начин не е обусловила отхвърлянето на претенцията, то свързаните с нея въпроси за това, дали съдът правилно е изключил посочените документи от доказателствения материал, не са значими за делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно изричните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, при липса на посочената обща предпоставка, касационното обжалване не следа да бъде допуснато, без да е необходимо обсъждането на поддържаното по отношение на тези въпроси конкретно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отделно от това, в случая не може да се приеме, че посоченото основание е надлежно заявено. В т. 4 от цитираното тълкувателно решение е разяснено, че точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационно обжалване, а в настоящата хипотеза касаторът е релевирал само част от това основание – „точното прилагане на закона”.
По отношение на първия поставен въпрос – необходимо ли е представянето на договора за цесия, с оглед доказване на материалноправната легитимация по иск с предмет цедираното вземане:
Безспорно, с оглед мотивите на въззивното решение, посоченият въпрос е значим за конкретното дело, тъй като именно неговото решаване е довело до отхвърлянето на предявения иск. Независимо от това, обаче, този въпрос също не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като по отношение на него не е доказано твърдението на касатора, че е решен в противоречие с практиката на ВКС. Всъщност, цитираните три решения на Върховен касационен съд са напълно неотносими към поставения въпрос за материалноправната легитимация на ищеца при извършена в негова полза цесия. В тези съдебни актове спорният въпрос е съвсем друг – за правното значение на уведомлението от стария кредитор /цедента/ до длъжника и за обвързаността на действието на цесията за длъжника от това уведомление. Именно поради липсата на идентичност на настоящия казус с тези, по които е постановена цитираната практика на ВКС, не е установено и твърдяното противоречие на въззивното решение с нея.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 85 от 11.02.2010 г. по гр. д. № 2240/2009г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: