Определение №124 от 43899 по ч.пр. дело №177/177 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 124

[населено място], 09.03.2020 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 26 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 177 по описа за 2020 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от страна на пълномощника на А. Д. Д. срещу определение № 272/13.11.2019 г. по ч.т.д. №378/2019 на АС-Велико Търново, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу определение № 941/02.09.2019 г. по гр.д. № 346/19 г. на ОС-Русе, с което последният е разделил производството по иска на жалбоподателката срещу ЗАД “ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“-София за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, причинени при ПТП, настъпило на 24.08.2018 г. по вина на водача на л.а. „БМВ“ 318 и с рег. [рег.номер на МПС] , от това по исковете на А. М. А. и А. Илханова И., настъпили от същото ПТП и искът на Д. е изпратен за разглеждане от друг съд-РС-Русе , с оглед цената на иска.
Частният жалбоподател навежда оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частна жалба е допустима като подадена в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на АС –Велико Търново се е позовал на разпоредбата на чл.274 ал.1 ГПК, според която на обжалване с ЧЖ подлежат само актове на съда, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези , за които такова обжалване е изрично предвидено. Обжалваното определение не попада в нито едната от тези две категории и следователно подадената ЧЖ срещу него се явява недопустима.
Настоящият състав на ВКС намира изводите на съда в обжалваното определение за правилни:
Първоинстанционният състав на ОС-Русе е разделил по реда на чл.210 ал.2 ГПК производството по иска на жалбоподателката срещу „ЗАД“ ОЗК“ ЗАСТРАХОВАНЕ“-София за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, от това по исковете на А. М. А. и А. Илханова И. за обезщетяване на врете на последните, настъпили от същото ПТП и искът на Д. е изпратен за разглеждане от друг съд-РС-Русе, доколкото според изложените мотиви за това, макар и претендираните от Д. за обезщетяване травматични увреждания да са следствие от едно и също ПТП, от което произтичат и тези на другите две ищци, то същите не са били предмет на образуваното досъдебно производство и не са квалифицирани като средни телесни повреди и нямат връзка с предмета на исковете на първите две ищци, от което следва, че производството по иска на ищцата Д. следва да се раздели на основание чл.210 ал.2 ГПК от другите два иска за разглеждане в отделно производство, родово подсъдно на РС.
Настоящият състав на ВКС намира настоящата ЧЖ за неоснователна, доколкото в действителност, съгласно посочената разпоредба на чл.274 ал.1 ГПК, на обжалване с ЧЖ подлежат само актове на съда, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези, за които такова обжалване е изрично предвидено като определението, с което съдът разделя, по реда на чл.210 ал.2 ГПК, производството по един от исковете и изпраща отделения иск за разглеждане в отделно производство, не попада в нито едната от тези две категории и следователно е необжалваемо с ЧЖ.
Оплакванията в самата ЧЖ до ВКС, настоящият съдебен състав намира за неотносими, доколкото същите не се отнасят до правилността на обжалваното определение, а до спор за родова подсъдност на отделения иск, по какъвто спор съдът не се е произнасял, доколкото е изложил съображения само по приложението на чл.210 ал.2 ГПК, а изпращането на производството по отделения иск на друг по степен съд е последица от това разделяне.
С оглед изложените съображения обжалваното пред ВКС определение се явява правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 272/13.11.2019 г. по ч.т.д. №378/2019 на АС-Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top