О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№124
гр.София, 08.04.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на първи април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 662/2014 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ във връзка с чл.307 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. А. М. от [населено място] срещу определение № 224 от 22.10.2013 год. по гр.дело № 4308/2013 год. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане по същество подадената от жалбоподателката молба вх.№ 2581/28.01.2013 год. за отмяна на влязлото в сила решение № 22 от 23.01.2012 год. по гр.дело № 1038/2011 год. на Пловдивския апелативен съд, ГО, 1-ви състав.
Поддържат се оплаквания за нарушение на процесуалните правила, незаконосъобразност и необоснованост.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила решение № 22 от 23.01.2012 год. по гр.дело № 1038/2011 год. на Пловдивския апелативен съд, ГО, 1-ви състав е било потвърдено решение № 847 от 07.06.2011 год. по гр.дело № 999/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което И. П. Д.-М. е била осъдена: а/на основание чл.108 ЗС да предаде на Ц. Т. Д.-А. и М. Д. Т. владението върху втория жилищен етаж от сграда в [населено място], ул.”Д-р Г.В.” № 12 с обща застроена площ на етажа 208 кв.м., в който са обособени две жилища, представляващи самостоятелни обекти и б/ на основание чл.59 ЗЗД да заплати на споменатите лица сумата 2 400 лева обезщетение за периода от 01.04.2009 год. до 31.03.2010 год.
В. решение, чиято отмяна е поискана, е влязло в сила на 19.09.2012 год., когато с определение № 767 от същата дата по гр.дело № 299/2012 год. Върховният касационен съд, І г.о. не е допуснал касационно обжалване.
В молбата за отмяна се поддържа, че молителката е дъщеря на ответницата И. П. Д. и е съсобственик с нея в процесните две жилища – наследила ? ид.ч. от едното от тях, което е с идентификатор 56784.520.1067.1.5, от баща си /починал на 13.03.2008 год./, а второто, което е с идентификатор 56784.520.1067.1.4, владеела повече от десет години. Твърди се, че молителката е следвало да бъде конституирана като страна по делото, а постановеното решение я обвързвало, но е неправилно. Поддържа се, че спорното правоотношение е неделимо и спрямо молителката като съсобственик следвало да бъдат предявени обективно съединените искове, тъй като се явява пасивно легитимирано лице, наред с ответницата И. П. Д.-М..
С обжалваното определение ВКС, І г.о. е приел, че наследяването на имот, притежаван от наследодателя на молителката в съпружеска имуществена общност преди предявяване на исковата молба по делото, не обуславя възникване на неделимост на правоотношение, защото при прекратяване на съпружеската имуществена общност поради смъртта на единия от съпрузите /в случая бащата на молителката А. Д. М.-починал на 13.03.2008 год./, делът на починалия се наследява и възниква обикновена съсобственост между наследниците. Посочено е, че същото се отнася и до продължаването на владението при приемане на наследството, защото и в този случай владението е част от имуществото на наследодателя. Според състава на ВКС, І г.о., посочените юридически факти /смърт, прекратяване на съпружеската имуществена общност и наследяване/ са осъществени преди момента на предявяването на исковата молба срещу майката на молителката – на 09.04.2010 год., по която е било образувано гр.дело № 999/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, чието решение е било потвърдено с влязлото в сила въззивно решение № 22 от 23.01.2012 год. по гр.дело № 1038/2011 год. на Пловдивския апелативен съд, предмет на молбата за отмяна по чл.304 ГПК. Прието е, че молителката не е участвала като страна по делото и тъй като не е била необходим другар на ответницата, влязлото в сила решение не я обвързва, защото не е участник в неделимо спорно правоотношение по отношение на процесните имоти.
Определението е законосъобразно.
Легитимирани да искат отмяна на влязло в сила решение по чл.304 ГПК са не всички трети лица, а само тези, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така, че биха били необходими другари, ако биха били конституирани като главна страна в процеса. Като препраща към чл.216, ал.2 ГПК, разпоредбата на чл.304 ГПК свързва отмяната на влязлото в сила решение с необходимото другарство. Необходимо другарство е налице, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. Необходимо другарство е налице, когато по своя предмет делата на другарите са тъждествени, така че те се очертават като отделни дела само вследствие на разликата в страните. Процесуалното положение на другарите при необходимото другарство се господства от правилото за неразделност и общност на делата на отделните другари. При необходимото другарство законът обвързва със сила на пресъдено нещо и трето лице, което има качеството на необходим другар на страната, относно която важи основанието, обуславящо разпростирането на силата на пресъдено нещо, и което лице не е било конституирано като главна страна в процеса. При обикновеното другарство, обаче силата на пресъдено нещо на решението не се разпростира спрямо третото лице –обикновен другар, което не е било конституирано като страна в процеса, поради което неучаствалият не е легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.304 ГПК.
В случая, законосъобразно е прието, че молителката няма качеството на необходим другар на ответницата по предявените искове по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД по отношение на процесните имоти и не разполага с правото да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.304 ГПК, което не я обвързва. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 224 от 22.10.2013 год. по гр.дело № 4308/2013 год. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: