О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София 01.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1821 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Х. А. К., чрез процесуалния си представител -адвокат П. против въззивно решение от 1.07.2009г. по в.гр.д.№ 17 по описа за 2008г. на Софийски градски съд,с което е отменено / в обжалваната част/ решение от 29.10.2007г. по гр.д. № 10541/2007г.на Софийски районен съд,60 състав и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от Х. А. К. против Държавно предприятие „Р. на въздушно движение”искове за заплащане на сумите от 3 500лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение аз 2006г. съгласно чл.48 ал.2 от КТД, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 9.05.2007г.,и от 156.88лв.,обезщетение за забава.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се позова на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за наличието на предпоставките,изискуеми съгласно чл.48 ал.2 от Колективния трудов договор за 2006г. и за това дали установеното в цитирания текст правило следва да се тълкува в интерес на работодателя.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел/след като е тълкувал волята на сключилите договора/,че текста на чл.48 ал.2 от КТД е формулиран в интерес на работодателя,като по отношение на работниците и служителите,които са освободени от длъжност през 2006г.-той е компетентен да реши дали да изплати или не предвиденото допълнително трудово възнаграждение.
В случая тезата на касатора е,че изплащането на допълнителното възнаграждение по чл.48 ал.2 от КТД е задължение на работодателя.При наличие на предвидените в текста предпоставки-работодателят следва да изплати сумата без да е компетентен да преценя нито размера,нито дължимостта на посочената сума.Въпросът за отработени дни е уреден в ал.3 на чл.48 от КТ-където е посочено,че възнагражденията се изплащат порпорционално на отработеното.
Наличието на две противоречи тези по поставения от касатора въпрос,който е свързан с решаващата воля на съда,мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че същият е от значение за изхода на спора. Преценката на това-коя от двете тези е правилна изисква тълкуване на текст от сключения колективен трудов договор, установяване на действителната обща воля на страните, съобразно с конкретните факти по делото,като съответно е необходимо и тълкуване на закона.
Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да допускане до касационно обжалване въззивния акт на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,поради което Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 1.07.2009г. по в.гр.д.№ 17 по описа за 2008г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора,че в 7-дневен срок следва да внесе следващата се държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 75 /седемдесет и пет/ лева, след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.