О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София, 04.03.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 801/2008 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл.280, ал.1 ,т. 2 и 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “О” ООД, гр. В. срещу въззивно решение № 91 от 04.08.2008 г. по гр. д. № 416/2008г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично оставяне в сила на постановеното от Врачански окръжен съд решение № 68 от 14.01.2008 г. по гр. д. № 830/2007 г., са отхвърлени изцяло предявените от “О” ООД, гр. В. срещу О. В. искове за сумата 42 41 307 лв., представляваща неоснователно платена цена за 42.56 кв. метра по договор за продажба на недвижим имот от 12.07.2007 г. и сумата 1 652.28 лв., представляваща неоснователно платени режийни разноски и данък за същия имот по чл. 47, ал. 2 ЗМДТ.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, като моли за отмяната му и за уважаване на предявените искове. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че в случая е приложима нормата на чл. 210, ал. 3 ЗЗД, според която при публична продан на недвижим имот не се прилагат правилата на чл. 210, ал. 1 и 2 ЗЗД.
В изложението си по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че решението е в противоречие със съдебната практика и по-конкретно – че същото противоречи на първоинстанционното решение, постановено от Врачански окръжен съд. Освен това, поддържа, че произнасянето на Върховен касационен съд ще има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид липсата на достатъчно съдебна практика по сходни казуси и необходимостта от тълкуване на нормата на чл. 210, ал. 3 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба – О. В. – оспорва същата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 04.12.2008 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Макар да не е формулиран конкретно, с оглед изложеното в касационната жалба и съображенията в приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, следва да се приеме, че като съществен материалноправен въпрос в случая е поставен въпросът приложими ли са особените правила за продажба по чл. 210, ал. 1 и 2 ЗЗД при договори за продажба на недвижими имоти чрез конкурс по реда на чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост, с оглед установената в чл. 210, ал. 3 забрана и относима ли е същата към продажбите по този ред.
За да отхвърли предявените от “О”ООД, гр. В. срещу О. В. искове, въззивният съд е приел, че при продажби на имоти частна общинска собственост, извършвани по специалния ред на Закона за общинската собственост и приетата въз основа на него Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на съответния Общински съвет, купувачът не може да иска намаляване на цената на закупения имот поради несъответствие между обявената и закупената площ на имота по реда на чл. 210, ал. 1 и 2 ЗЗД, тъй като съгласно чл. 210, ал. 3 ЗЗД установените в тях правила не се прилагат при публичните продажби. Следователно, решаването на въпроса за приложимостта на чл. 210 ЗЗД към настоящия случай е обусловило изхода на конкретния спор. Ето защо, този въпрос се явява съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. изпълнено е първото задължително условие за допустимост на касационното обжалване.
Настоящият състав намира, че е осъществено и специалното изискване на едното от поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – основанието по т. 3. Решаването на поставения от касатора съществен материалноправен въпрос ще има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като то изисква тълкуване на нормата на чл. 210, ал. 3 ЗЗД, с цел изясняване на употребеното в нея понятие “публична продажба” и по-конкретно дали продажбите чрез конкурс, търг и др. се включват в това понятие. С оглед на това и предвид липсата на практика по така поставения въпрос, касационното обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Що се отнася до другото поддържано от касатора основание – противоречие в съдебната практика, същото не е налице. За да е осъществено предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК основание за допустимост на касационното обжалване, необходимо е предмет на атакуваното решение да е съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Логическото тълкуване на посочената разпоредба сочи на извода, че това основание ще е осъществено само при наличието на влезли в сила решения по граждански дела, с които същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен по различен начин. Този извод следва категорично и от нормата на чл. 291 ГПК, уреждаща детайлно правомощията на Върховен касационен съд по уеднаквяване на практиката. Следователно, решенията на инстанциите по същество, постановени по настоящия спор, макар и да са в противоположен смисъл, не представляват противоречива практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, обосноваваща допустимост на касационното обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 91 от 04.08.2008 г. по гр. д. № 416/2008г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на “О” ООД, гр. В., в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 859.19 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: