1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1240
ГР. С. 05.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.10.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №665/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. М. и Л. М. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. № 3174/11 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение са отхвърлени исковете на касаторите срещу Р. М. за: неустойка по чл.92 от ЗЗД за неизпълнение на задължения на ответника по сключения между страните предварителен договор от 5.12.2000 г. с анекс от 10.08.04 г. и мораторна лихва върху това вземане; обезщетение по чл.59 от ЗЗД за ползване без основание на недвижимия имот, предмет на договора / УПИ №ІV-1164 от кв. 8а, по плана на С., р-н „Л.”/ за посочените по делото и в решението периоди и мораторна лихва върху главницата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите поставят като значими за спора въпросите: следва ли страната, която претендира неустойка за вреди от неизпълнен договор да установи първо своята изправност, съответно – изявената готовност да изпълни, вкл. като притежава правото на собственост, което се е задължила да прехвърли с предварителен договор за застрояване на имота; може ли да се претендира неустойка по договора, ако и двете страни са неизправни/ и двете са в неизпълнение на насрещни задължения по договора/; следва ли въпросът за правото на собственост върху имота да се счита за разрешен между страните в друг процес между тях, приключил с отказ на касаторите от водения срещу ответника иск по чл.108 от ЗС за имота; какви са правните последици на отказа от иск. Въпреки запознатостта на касаторите с указанията на ТР №1/10 г., което цитират, въпросите не са поставени в контекста на допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1 от ГПК. Формално касаторите се позовават на т.3, без да обосновават основанието откъм специфичната му цел и предпоставки – неясен, противоречив или непълен закон, чието тълкуване се налага за еднообразното му прилагане по поставения въпрос; липваща съдебна практика по въпроса или наложително осъвременяване на остарялата и загубила актуалността си такава при променени обществено – икономически условия – ТР №1/10 г. Излагат доводи за характера и по тълкуването на предварителния договор, които повтарят оплакванията в касационната жалба; цитират общотеоритични становища за предпоставките за искане на неустойка /необходимо ли е кредиторът да е изправен, какво следва да докаже той, кога е в забава/ и за характера и последиците на отказа от иск по чл.233 от ГПК; позовават се и на решение на В., което не е съдебна практика по см. на чл.280, ал.1 от ГПК – ТР №1/10 г..
В. съд е приел, че искът по чл.92 от ЗЗД е неоснователен, тъй като задълженията за застрояване на недв. имот според предвиденото в предв. договор, за неизпълнението на които се търси неустойка от ответника, имат смисъл и обслужват целта на договора, само ако ищците могат и са готови да изпълнят насрещното си задължение да прехвърлят собствеността върху земята, поето с договора и анекса към него. Ищците не са установили възможността за това – отказали са се от иска си с пр. осн. чл.108 от ЗС за същия имот, воден срещу ответника и основан на наследство, реституция и делба / на тези основания твърдят, че са собственици и имота, чието прехвърляне са обещали с предварителния договор и по настоящото дело/ и производството е прекратено. Така с формираната между страните С. на постановеното определение по чл.233 от ГПК е отречено правото на собственост на ищците върху процесния имот на същите като по настоящото дело основания. Това обуславя неоснователност и на иска по чл.59 от ЗЗД.
Н. на ясно и точно формулирани правни въпроси от предмета на спора в контекста на специфичните допълнителни предпоставки на чл.280, ал.1,т.1-3 от ГПК е достатъчно, за да не се допусне обжалването. За това е възразил и ответникът по жалба – точното и ясно задаване на правните въпроси в контекста на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1,т.1-3 от ГПК, които са различни от основанията по чл.281,т.3 от ГПК и не съвпадат с нито едно от тях, предпоставя за ответника възможността да ги възприеме и се защити в това производство. Освен това въпросите за неустойката / какво представлява и кога се дължи/ и за характера и последиците на отказа от иск са широко застъпени в съдебната практика – напр.р. по гр.д. №505/09 г. на трето г.о. на ВКС, по гр.д. №1165/09 г. на четвърто г.о. на ВКС, р. №1019/76 г. на първо г.о. на ВС и др.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №3174/11 г. от 19.03.12 г.
Осъжда Е. Х. М. и Л. Х. М. да заплатят на Р. Г. М. деловодни разноски от 150 / сто и петдесет/ лв., за това производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: