2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1241
С. 16.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на 7 декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1046/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Х. Х. от[населено място], подадена от пълномощника му адв. С. В., срещу въззивното решение на С. градски съд, ГО ІІ „Д” възз. с-в, от 27.04.2010г. по в.гр.д. № 9822/2009г., с което е отменено решението на С. районен съд, ІІ ГО, 54 с-в, от 27.01.2009г. по гр.д. № 2209/2005г. и вместо него с въззивното решение е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ на Е. Х. срещу И. агенция „А. администрация”.
Ответникът по касация И. агенция „А. администрация”[населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да отхвърли иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, предявен от Е. Х. срещу И. агенция „А. администрация”, въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./, не е ангажирал никакви доказателства за оставането си без работа през шестмесечния период след уволнението.
В изложението на касационните основания жалбоподателят не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на по чл. 280, ал. 1 ГПК. На първо място е изложил доводи, че противоречивото решаване на спора от първоинстанционния и въззивния съд е основание за допускане на касационно обжалване. На следващо място излага съображения, че разглеждането на настоящия казус от ВКС би било от значение за еднакво и точно прилагане на закона при решаване на подобни спорове, което би допринесло за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съдебната практика се формира само от влезли в сила съдебни актове, поради което не е налице противоречива практика на съдилищата когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси – т. 3 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Поради това не е налице заявено от жалбоподателя основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т. 1 на ТР № 1/2009г. Независимо от това следва да се отбележи, че въззивният съд е дал правилен отговор на процесуалноправния въпрос чия е доказателствената тежест по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, който може да се изведе от съдържанието на касационната жалба. ВКС трайно и непротиворечиво приема, че по осъдителния иск за присъждане на обезщетение за оставането без работа поради незаконно уволнение, доказателствената тежест за установяване факта на оставане без работа и за размера на вредата, е на ищеца.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд, ГО ІІ „Д” възз. с-в, от 27.04.2010г. по в.гр.д. № 9822/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: Членове: