О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1241
С. 10.12.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести декември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4896 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представляван от изпълнителния директор А., чрез процесуалния представител юрисконсулт Ц. против въззивно решение от 29.04.13г. по в.гр.д. № 1898 по описа за 2013г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение № ІІ-74-249 от 27.10.12г. по гр.д.№ 12754/12г.на Софийски районен съд само в отхвърлителната част досежно иска с правно основание чл.225 ал.1 от КТ, във вр. с чл.344 ал.1 т.3 от КТ и вместо това е постановено друго, с което е уважен иска и допълнително е присъдена сумата от 141.61лв.обезщетение за оставане без работа за периода 6.03.12г до 14.03.12г., като решението на СРС е потвърдено в останалата част, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 и частично по т.3 от КТ и са присъдени следващите се разноски и такси.
Като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, касаторът иска да се допусне касационно обжалване по въпроса ползва ли се работник или служител от закрилата по чл.333 от КТ когато той не е представил на работодателя необходимите документи, установяващи заболяването му и не го е уведомил, че се ползва от такава. Твърди, че в случая е установено системното допускане на нарушения на трудовата дисциплина от страна на уволнената и че експертното решение на ТЕЛК /установяващо, че страда от исхимична болест на сърцето/ е представено едва пред въззивния съд, шест месеца след извършеното уволнение.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., реалното извършване на които е удостоверено с представен договор за правна защита и съдействие от 17.07.2013г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е счел, че незаконосъобразно е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, без да разглежда спора по същество, поради констатирано нарушение на правилата за предварителна закрила по чл.333 ал.1 от КТ. Съдът е приел, че към датата на прекратяване на трудовия договор – 6.03.12г./когато е връчена заповедта за уволнение/, работодате-лят е знаел за заболяването на ищцата, защото е разполагал с издадените й болничните листи, от които е било видно,че тя страда от исхимична болест на сърцето- заболяване включено в Наредба № 5 от 20.02.87г. за болестите, при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила по чл.333 ал.1 от КТ. Съдът се е позовал на обективния характер на закрилата /определящото е, че към датата на уволнение работника страда от посочено заболяване/ и на неизпълненото от страна на работодателя задължение да събере предварителна информация от определените за уволнение работници или служители дали страдат от болестите, посочени в чл.1 от цитираната Наредба.
При тези данни, поставеният от касатора въпрос, доколкото е свързан с решаващите мотиви на съда и е от значение за изхода на делото, съставлява годно общо основание за допустимост. По него не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. По същия е налице установена практика на ВКС и на съдилищата, която е съобразена от въззивния съд при постановяване на акта. Съгласно нея – закрилата по чл.333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. Ето защо за нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл.2 от Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ, а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл.1 от Наредбата. Практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила. Във всички други случаи неизпълнението на задълженията на работника да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него няма правно значение за действието на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ. Тя се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него /решение № 493 от 17.06.10г. по гр.д.№ 477/10г. на ІV г.о., № 191 от 25.04.12г. по гр.д.№ 606/12г. на ІV г.о., решение № 301/15.04.2010 г. по гр. дело № 4333/2008 г. на ІV г.о., решение № 492/17.06.2010 г. по гр. дело № 477/2010 г. на ІV гр.о., решение № 615/02.11.2010 г. по гр. дело № 852/2009 г. на ІV гр.о., решение № 247/23.06.2011 г. по гр. дело № 960/2010 г. на ІV гр.о., решение № 853/17.12.2010 г. по гр. дело № 767/2010 г. на ІV гр.о., всички постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В случая независимо, че решението на ТЕЛК е постановено шест месеца след уволнението, работодателят е знаел /или е могъл да предполага/, че ищцата страда от заболяване, ползващо се от закрила за уволнение,защото е разполагал с болничните листи, въз основа, на които ищцата е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност непосредствено до датата на нейното уволнение /считано от 11.12.11г./ Освен това по делото работодателят не е установил, изпълнение на задължението си да изиска от ищцата предварителна информация дали страда от болест, посочена в чл.1 от цитираната Наредба.
С оглед изхода от спора и направеното искане, на основание чл.78 от ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 500лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.04.13г. по в.гр.д. № 1898 по описа за 2013г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК], представляван от изпълнителния директор А., с адрес: [населено място] 1202, [улица] да заплати на М. И. Т. ЕГН [ЕГН] с адрес : [населено място] [улица] ет.15 ап.145,съдебен адрес:гр.С.[жк]бл.8 вх.Б ап.22 сумата от 500лв./петстотин лева/, представляваща направени пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.