О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1241
С. 02.12.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести неомври през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5238 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място], представлявана от главния директор, чрез процесуалния представител младши юрисконсулт Г. против въззивно решение № 204 от 11.07.14г. по в.гр.д. № 289 по описа за 2014г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 183 от 4.04.14г. по гр.д.№ 105/14г. на районен съд Л. като е уважен предявения иск с правно основание чл.19 ал.2 ЗИНЗС, вр.с чл.211 ал.5 т.2, във вр.с чл.6 от ЗМВР/отм./ за сумата от 2 712.91лв., обезщетение за положен извънреден труд общо 501 часа за периода 1.01.2011г. до 31.12.2013г., ведно със законната лихва, считано от 17.01.14г., отхвърлен е иска в останалата част за разликата до 5 091.52лв., уважен е иска правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 408.58лв.,обезщетение за забава върху главницата за периода 25.04.11г. до 30.12.13г. и е отхвърлен в останалата част до претендирания размер от 695.83лв. и са присъдени разноски.
Основанията за допустимост, на които касаторът се позовава в подадената касационна жалба са по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК по въпроса „Следва ли 4-те часа време на разположение в рамките на 24-часовото дежурство да се отчитат като част от работното време”, за който се твърди, че е противоречиво разрешаван от съдилищата с позоваване на три решения на БОС, които не се представят и за които не се сочат доказателства да са влезли в сила.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва допустимостта й на основание чл.280 ал.2 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Подадената касационна жалба не е недопустима на основание чл.280 ал.2 от ГПК, тъй като в конкретния случай размерът на цената на иска се определя съгласно чл.69 ал.1 т.1 от ГПК, а размерът на търсената сума е над 5 000лв. / 5 091.52лв. за главницата/.
За да уважи предявените искове по спорния въпрос, касаещ начина на изчисление на реално отработеното време през 24-часовите дежурства на лицата, полагащи труд при условията на служебно правоотношение с ГД ”Изпълнение на наказанията”, въззивният съд е приел, че предвидените 4-часа почивка следва да се изчисляват като работно време, а не да се изключват по правилото на чл.151 ал.2 от КТ,съответно за тях се дължи обезщетение за положен извънреден труд. Мотивирал се е с въведеното задължение за служителите – през тези 4-часа да са „на разположение на ръководителя”, в готовност да се отзоват за изпълнение на служебни задължения и с факта, че нямат право да сменят облеклото с цивилно и да напускат работното място.
При тези мотиви – поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на спора, свързан е с решаващите мотиви на въззивния съд и съставлява годно общо основание за допустимост. По него обаче не следва да се допуска касационно обжалване, защото не са налице посочените от касатора специални основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и доколкото е съществувала противоречива практика на съдилищата /макар че касаторът не представя влезли в сила решения, които да противоречат на въззивното/, то вече е отстранено с приетото Тълкувателно решение № 8 от 14.11.2014г. по т.д.№ 8/13г.на ОСГК на ВКС. Съгласно т.1 от същото – при непрекъсваем производствен процес /смени, дежурства/ нормативно определеното време за хранене, осигурявано от работодателя се включва в работното време, ако работникът или служителя е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. Със същото се възприема практиката, посочена в тези постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС /например № 237 от 19.06.2014г. по гр.д.№ 781/14г. на ІV г.о. на ВКС/, които приемат, че при сумираното отчитане на работното време – времето от 4-часа, през което служител, даващ 24-часово дежурство при условията на чл.301 от П./отм./ има право на почивка, се явява част от работното време. След като при 24-часов график на дежурствата, от които до 20 часа са постова служба, а останалите четири служителят може да почива, но без да се съблича и да напуска района на поделението, като трябва да е на разположение на ръководителя – не може да се счете, че става въпрос за същинска почивка, защото служителят не може да разполага свободно с времето си. Обстоятелството, че е длъжен да бъде на разположение, при това на място, което е определено от работодателя и под разпореждането на прекия ръководител, изключва възможността това време да се определи като почивка. В този смисъл е и постановения въззивен акт, в който е прието, че времето на цялото дежурство от 24 часа /включително и неактивната му част/ следва да бъде включено в работното време на служителя и за него се дължи заплащане.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 204 от 11.07.14г. по в.гр.д. № 289 по описа за 2014г. на Ловешки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :