О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1242
гр. София 09.11.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4005/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Д. К., чрез пълномощника му адв. Л. П., срещу решение № 923/05.05.2015 г. по в.гр.д.№ 4635/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд , ГО, 8 с-в, с което е потвърдено решение от 15.08.2014 г., постановено по гр. д. № 10846/2012 г. на Софийски градски съд,с което Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ е осъдена да му заплати на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 1962,42 лв., представляваща разноски за закупуването на медикамента „Доксирубицин” по т. 298 от Наредба № 40/2004 г. за определяне на основния пакет здравни дейности, които се гарантират от НЗОК, а за горницата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 40504,83 евро е отхвърлен искът.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочат основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Касаторът е формулирал следния въпрос: „При положение, че ищецът е посочил в исковата си молба, че претендира да му бъдат заплатени всички разходи за извършената операция и не е изрично поискал алтернативно да му бъдат заплатени само частично разходите, които отговарят на сумата, която би заплатила НЗОК за подобно лечение в България, то следва ли искът да бъде уважен само частично, или следва да се отхвърли изцяло?”, за който твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, позовавайки се на определение № 445/30.03.2015 г. по гр.д. №6655/2014 г. по описа на ВКС, ІV г.о., което прилага. По въпросът: „При положение, че НЗОК е издала разрешение за лечение в чужбина, макар и след извършеното лечение, следва ли да възстанови изцяло извършените от ищеца разходи”, твърди, че е разрешаван противоречиво от съдилищата и се позовава на решение № 14442/05.11.2013 г. по адм. д. № 13041/2012 г. по описа на ВАС, ІІІ отд. По въпросът „Дали се дължи обезщетение от НЗОК въпреки обстоятелството, че лицето не е поискало предварително разрешение за лечение в чужбина, преди да замине за това лечение, при положение, че такова разрешение би било получено, ако беше поискано, тъй като лицето отговаря на всички изискуеми от закона условия за това?”, твърди бланкетно, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В срока по чл.287 ГПК ответната страна по касация – НЗОК, чрез процесуалния си представител юриск. Т. А., е подала писмен отговор, в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Предявен е иск от Д. Д. К. срещу НЗОК с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение, представляващо разходи за лечение в размер на 40 504,83 евро и разходи за закупени лекарства в размер на 1962, 42 лв., които ответникът е отказал да възстанови, с което е причинил неоснователно разместване на имуществени блага.Предмет на въззивно обжалване е приетата от първоинстанционния съд неоснователност на иска за възстановяване на разходите за лечение в чужбина в размер на 40 504, 83 евро. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил, че ищецът е здравноосигурено лице, извършил е сочените в исковата молба разходи за лечението си в чужбина, като за по-голямата част от тях е получил отказ за възстановяване от НЗОК. Посочил е, че на Д. Д. К. са извършени четири операции в клиника А., П.. За извършените операции и болничен престой той е заплатил следните суми: за първата операция – с болничен престой 19.12.2008 г. – 02.01.2009 г. – 27 406,90 евро; за втората – с болничен престой от 01.02.2010 г. – 08.02.2010 г. – 6998,29 евро и 120 евро за рентгенови снимки; за третата – м. октомври 2010 г. – 12 632, 46 евро; за четвъртата, проведена в периода 02.11.2010 г. – 15.11.2010 г. – разходите и лечението за престоя били поети от платената за третата операция сума от 12 632,46 евро. За първата операция ищецът не е искал и съответно не е получил разрешение за лечение в чужбина от НЗОК, а за останалите три операции е получил разрешение, последващо извършването им. Безспорно е, че общо заплатените от ищеца суми са в размер на 47 157,65 евро, като НЗОК му е възстановила 6 622, 82 евро. При тези данни и позовавайки се на относимите нормативни разпоредби, въззивният съд е направил извод, че за първата операция ищецът би могъл да претендира единствено заплащане на извършените от него разходи до размера, които биха били поети за същото лечение в България, тъй като не е поискал предварително разрешение от НЗОК, нито е посочил обстоятелства, представляващи обективна пречка за подаване на необходимите за издаването на разрешението документи. Въззивният съд обаче категорично е подчертал, че претенция с такъв предмет не е била заявявана.По отношение на останалите три операции на ищеца, за които му е издадено разрешение, съдът е посочил,че ищецът е заявил искане за възстановяване на направените от него разходи по цени на осигурителната институция по мястото на получаване на медицинската помощ. НЗОК е изпълнила процедура по получаване на информация за дължимите суми от френската институция, подробно описана в обжалваното решение. Съдът е приел, че е налице съобразяване и изпълнение от страна на ответника на задължението за плащане в размер, посочен от компетентния френски орган. Във връзка с изложеното е направил извод, че сборът на възстановените суми от 6622.82 евро и сумата от 666, 79 лв. от НЗОК представлява размерът, който се поема от осигурителната система по място на получаване на медицинската помощ, поради което за ответника не е възникнало задължение да плаща повече от определената след надлежно проведената процедура сума и не е налице обедняване на ищеца.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното отхвърлително решение, съдът е посочил, че при установената липса на издадено разрешение за извършване на първата операция на Д. Д. К. в друга държава членка, пациентът може единствено да претендира възстановяване на разходите, които НЗОК би извършила в случай, че той се беше лекувал в България, съобразно предвидената клинична пътека. Този извод не е обусловил крайното му разрешение за неоснователност на предявената претенция, а единствено е разгледана различна хипотеза, при която пациентът би имал право да получи обезщетение от здравноосигурителния орган във връзка със сторените разходи за лечението си,поради което поставеният първи въпрос не отговаря на изискванията за общо основание за допускане до касационно обжалване. Отделно от това, въпросът по същество представлява оплакване във връзка с липсата на произнасяне от съда по претенцията за обезщетение, макар и на различно основание, което само по себе си представлява оспорване на решението, т.е. касационно основание. Следва да се посочи, че съгласно прокламирания в чл. 6, ал. 2 ГПК принцип за диспозитивно начало, съдът е обвързан да се произнесе съгласно заявения предмет и обем на защита. Макар формулираният въпрос да не представлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва да се подчертае, че не е налице и посоченото специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно задължителните указния за тълкуване на закона, дадени в т. 2 на ТР 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр.59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК,т.е.практиката на ВКС, визирана в тази точка включва тълкувателните решения и постановления на ВКС и ВС, решенията по чл. 290 ГПК и определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК. П. съдебен акт – определение № 445/30.03.2015 г. по гр.д. № 6655/2014 г. по описа на ВКС, ІV г.о. е постановен по реда на чл. 288 ГПК и не попада сред визираните в чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК актове.
Вторият поставен въпрос е неотносим ,тъй като изобщо не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд.В обжалваното решение изрично е посочено, че издаването на разрешение е предпоставка за лечение в чужбина на здравноосигуреното лице за сметка НЗОК, като са разгледани и изключенията, в които и без предварително разрешение разходите, сторени от пациента подлежат на възстановяване. Произнасянето по този въпрос би означавало да се допълни решаващата воля на въззивния съд, както и изводите му по същество на спора. Освен това, така поставен не отговаря на изискванията за общо основание за допускане до касационна проверка. За пълнота следва да бъде посочено, че не е налице и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като практиката на административните съдилища не попада в обхвата на противоречива практика на съдилищата, съгласно т. 3 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Третият въпрос е хипотетичен и съдържа в себе си условност. Той не само, че не е бил предмет на разглеждане от съда и не е обусловил правните изводи, обективирани в обжалваното решение, а и изцяло кореспондира с наведените оплаквания в касационната жалба. Чрез него касаторът се домогва да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване, но всъщност въпросът, доколкото може да бъде подразбран смисъла му, се отнася до основателността на иска и в частност до правото на пациента да получи обезщетение за извършеното лечение в чужбина независимо от даденото разрешение от здравноосигурителния орган. Въззивният съд подробно е разгледал предпоставките, които обуславят възстановяване на направените разходи и така поставен въпросът представлява единствено оспорване по същество. При позоваване на специалното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, касаторът следва да изложи съображения защо повдигнатият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, като се аргументира и посочи дали липсва съдебна практика или създадената съдебна практика по него е неправилна или са налице социално-икономически условия, които да изискват нейната промяна. Такива съображения не са изложени,а единствено бланкетно е посочено специалното основание, поради което касационно обжалване и по този въпрос не следва да бъде допускано.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответникът по касация се следват направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500/петстотин/лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 923/05.05.2015 г. по гр.д.№ 4635/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд , ГО, 8 с-в.
ОСЪЖДА Д. Д. К. да заплати на Национална здравноосигурителна каса разноски за настоящата инстанция в размер на 500/петстотин/лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: