О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1246
София, 16.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1054/2009 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. М. Р. от гр. С. срещу решение от 04.03.2009г по гр.дело № 379/2008г. на Софийски градски съд, с която е отменено решение от 08.11.2007г по гр.д. № 14134/2007г на СРС и претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 222 ал.3 от КТ е отхвърлена по същество , като погасена чрез плащане .
Като основание за допускане до касация се поддържа въззивното решение да е в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по материалния въпрос за характера на обезщетението по чл. 222 ал.3 от КТ. Според касаторката ,за за отхвърли иска Софийски градски съд приема това обезщетение за елемент от трудовото възнаграждение . Процесуален въпрос обжалваното решение поставя с това ,бе липсва коментар на доказателствата и не са обсъдени възраженията за антидатирани писмени доказателства, свързани с плащанията и осчетоводяването . В подкрепа на довод по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК са придставени преписи от определения на ВКС по чл. 288 от ГПК във връзка с допускане на други касационни жалби , каокто и решения № 1* от 2007г на ІІІ г.о и решение № 199 от 1998 на ІІІ г.о на ВКС Поддържа се и основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по поставените въпроси
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
На първо място несъстоятелен е довода ,че основавайки решението си на категоричните изводи по първоначалната и разширена счетоводна експертиза, изследвала осчетоводаването на плащанията към ищцата и размера на полученото при наличие на две основания за това – трудово възнаглаждение (РЗ) и обезщетение по чл. 222 ал.3 от КТ , въззивният съд неправилно е приравнил или смесил правното основание на различните плащания . Въпросът за правното основание на иска и вземането по чл. 222 ал.3 от КТ не е бил спорен между страните по прекратеното поради пенсиониране трудово правоотношение , но ответникът се е позовал за погасяването му чрез плащане. Ищцата черпи основание за претенцията си от обстоятелството ,че при работодателя липсва счетоводен документ,в който собствено и еднократното да е отразено получаване и осчетоводяване на това обезщетение. Плащанията са били отразени по „сметка 501”на друго дружество и за периода 23.04.- 03.07.2007г са изплащани на ищцата чрез „Ф” ООД , по силата на договор с работодателя , с предмет изплащане на РЗ . Констатацията на счетоводната експертиза е , че изплатените като задължение на работодателя към ищцата 6,83 лева , отразени при платеца „ Ф. ” с основание „ по договор за плащане на РЗ на В. Р. ” включват изцяло размера на дължимото трудово възнаграждение до пенсионирането , както и на процесното обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ . Като въз основа на горното заключение е приел вземането за погасено , а искът за неоснователен , Софийски градски съд не е обективирал нито основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , нито е поставен въпрос по точното прилагане на закона , от значение за развитието на правото във връзка с това по какъв начин работодателят може да погаси своите парични задължения спрямо работника при пенсиониране . Приложените две решения от практиката на ВКС, а също и постановени от други състави определния по допускане на касационно обжалване , нямат отношение към този въпрос.
Предвид гореизложеното не е налице хипотеза по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК и касационно обжалване не следва да се допуска .
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 04.03.2009г по гр.дело № 379/2008г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .