О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1247
София, 16.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1432 /2009 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. Д. – В. и К. К. В. от София срещу въззивно решение от 21.10.2008 г. по гр.д. № 1805 /2007 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ г г.о., с което е отменено решение от 19.12.2006 г. по гр.д. № 13800 /2006 г. на СРС, 32 с-в. и вместо това въззивният съд е осъдил жалбоподателите да заплатят в полза на А. И. Г. 3,500 евро, представляващи част от пълния размер на иска от 7,000 евро, представляващи връщане на дадения задатък в двоен размер съгласно уговорка по чл.8 в писмен договор от 04.04.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 26.06.2006 г. до окончателното и изплащане и разноски по делото.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, поради процесуални нарушения – еднозначно и тенденциозно обсъждане на свидетелски показания, част от които са противоречиви и не са израз на преки наблюдения, а друга част не са отразени в протокола от съдебно заседание; поради неправилно приложение на материалния закон – неправилен извод, че липсва интерес от страна на длъжника (вероятно са имали предвид кредитора (себе си) задължението да се изпълни лично от него (длъжника); твърдение, че жалбоподателите не са могли да познават практиката на банките – за това дали ще отпуснат кредит на купувача, който ги е заблудил, че има готови пари и жалбоподателите ще ги получат в деня на сделката. Допускането на свидетелските показания за установяване на устни уговорка между страните по подписан от тях писмен предварителен договор и основаването на решението на тях (като недопустими) не е наведено като касационно основание.
Като част от жалбата е посочено, че въззивният съд не е взел предвид, че жалбоподателите са развалили предварителния договор, че този важен материалноправен и процесуалноправен въпрос съгласно чл.280,ал.1,т.2 ГПК е решаван противоречиво от съдилищата, за което прилагат две решения на ВКС. Жалбоподателите искат допускане и уважаване на касационната жалба и присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата А. И. Г. я оспорва, твърди, че е нередовна, недопустима и неоснователна, за което излага доводи.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес във въззивното производство е над 1,000 лева.
Спорът е по чл.93,ал.2,изр.2-ро ЗЗД – съдебно предявеното вземане е за задатък в двоен размер, съгласно уговорка в писмен предварителен договор за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Въззивният съд въз основа на събрани от него гласни доказателства въпреки противопоставянето на жалбоподателите, е приел за установено, че между страните по делото и по сключения в писмена форма предварителен договор е имало валидна устна уговорка част от цената да бъде платена чрез банков кредит, но продавачите (жалбоподателите – ответници по иска) неоснователно са отказали да сключат окончателния договор, като са се позовали на това, че няма да получат цената в деня на сключване на окончателния договор и че по отношение на длъжника (ищеца) е приложима разпоредбата на чл.81 ЗЗД, т.к. условията на банката са го поставили в обективна невъзможност да плати в деня на сключване на договора за покупко-продажба в нотариална форма без съдействието на продавачите, поради което съдът е приел, че продавачите неоснователно са отказали да изпълнят задълженията си по договора и искът е основателен.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, защото въззивният съд не е уважил иска поради това, че жалбоподателите не са развалили предварителния договор, а поради това, че според него жалбоподателите не са имали основание (право) да го развалят. т.е. не този въпрос е послужил като основание за постановяване на решението.
Двете представени от жалбоподателите решения на ВКС са неотносими към спора и в тях настоящата инстанция не може да установи следващите предпоставки за допускане на касационно обжалване – обжалваното решение не е постановено в противоречие с тях и с тях двете не е установена противоречива практика. С първото решение – № 115 от 13.04.2006 г. по гр.д. № 173 /2005 г. състав на т.к., І о. на ВКС е приел, че по иск по чл.19,ал.3 ЗЗД съдът е длъжен да извърши проверка дали отчуждителят е собственик на имота и че предметът на спора не се определя от събраните по делото доказателства, а от изложените в исковата молба обстоятелства и от петитума на иска. С второто решение – № 179 от 28.055.2004 г. по гр.д. № 1466 /2003 г. състав на ІІ г.о. е приел, че обезщетение за неизпълнение на договорно задължение се дължи само ако неизпълнението има за своя пряка и непосредствена последица увреждането на изправната страна, като съдът е приел, че пропуснатата полза от това, че не е сключен окончателен договор, която подлежи на обезщетение по реда на чл.82 ЗЗД, се свежда единствено до размера на законната лихва, не и до пропуснати от хиперинфлацията ползи.
С оглед изхода от производството жалбоподателите нямат право на разноски, ответникът също, т.к. не е доказал, че е направил разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 21.10.2008 г. по гр.д. № 1805 /2007 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ г г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.