4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1247
[населено място] 21.11. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември двехиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ИВАНОВА
изслуша докладваното от председателя /съдията/ СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. N 776 по описа за 2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Г. Д. чрез пълномощника му адвокат А. П. Т. срещу решение № V – 2 от 17.02.2011 г. по гр.д. № 1579/2010 г. на Бургаски окръжен съд, пети граждански въззивен състав.
Ответникът А. М. Г. чрез пълномощника си адвокат М. Д. С. в отговора по чл. 287, ал.1 ГПК излага становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.
Ответникът [община] не е взел становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С решение № V – 2 от 17.02.2011 г. по гр.д. № 1579/2010 г. на Бургаски окръжен съд, пети граждански въззивен състав е потвърдено решение № 111/22.07.2010 г. по гр.д. № 63/2010 г. на Районен съд – [населено място] и е осъден М. Г. Д. да заплати на ищеца сумата 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. С първоинстанционното решение е прието за установено по отношение на ответниците – [община] и М. Г. Д., че оспорвания от ищеца А. М. Г. документ, представен по гр.д. № 158/1996 г. на Районен съд – [населено място], удостоверение № 94 – М – 297/05.12.1996 г., издаден от началник управление „Т.” при [община] е неистински /неверен/ документ и е осъден М. Г. Д. и [община] да заплатят на А. М. Г. сумата 680 лв. направени съдебно – деловодни разноски по делото.
Съгласно приетите правни разрешения в тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на Общото събрание на гражданска колегия и търговска колегия, т. 1 /ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на О./ вероятното съществуване на пороци във въззивното решение относно неговата валидност и допустимост обуславя допускането на касационен контрол, поради което и с оглед на поддържаното в касационната жалба становище, че исковата претенция е недопустима следва преди произнасянето по направеното изложение по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК настоящият състав на ВКС да разгледа поддържаното становище на касатора за недопустимост на съдебния акт.
Искът по чл. 124, ал. 4, първо изречение ГПК е бил заведен, след влизане в сила на решение № 86 от 08.10.1998 г. по гр.д. № 158/1996 г. на Поморийски районен съд, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по искове по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и по чл. 109 ЗС, предявени от М. Л. Г. против М. Г. Д., както и по насрещния иск на М. Г. Д. против М. Л. Г., праводател на ищеца по настоящия спор, като по насрещната претенция М. Л. Г. е бил осъден да предаде на М. Г. Д. владението върху 140 кв.м., част от дворно място от 545 кв.м., съставляващо урегулиран парцел VІ – 295, в кв. 12 по З. на [населено място], Бургаска област. Правният интерес от предявяване на иск по чл. 124, ал. 4, първо изречение ГПК ищецът е обосновал с обстоятелството, че първоинстанционното решение, с което е бил уважен насрещния иск за ревандикиране на посочения по – горе имот било основано на удостоверението, цитирано по – горе, което според изложените от него обстоятелства в исковата молба е неистински документ, основание за отмяна на решение № 86 от 08.10.1998 г. по гр.д. № 158/1996 г. на Поморийски районен съд. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК включва като едно от специалните основания за отмяна на влезли в сила решения установяването неистинността на документ по надлежния съдебен ред. П. уредба на производството за отмяна на влезли в сила решения има незабавно действие, което се отнася и за настоящия правен спор. Действащата процесуалноправна уредба на производството за отмяна обосновава правния интерес от предявения иск по чл. 124, ал.4, първо изречение ГПК, който се състои в предвидената от закона възможност за отмяна на влязлото в сила решение, основано на оспорения документ след установяване по исков ред на неговата неистинност. Обстоятелството, че в производството по гр.д. № 158/1996 г. на Поморийски районен съд, в което процесното удостоверение е било представено не е било извършено оспорване не изключва обстоятелствата, формиращи правния интерес, респективно наличието му като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск по чл. 124, ал. 4, първо изречение ГПК.
Развитите в жалбата съображения относно вида на процесния документ не обосновават довод за недопустимост на предявения иск, съответно за процесуална недопустимост на въззивното решение, тъй като релевантността им засяга правни въпроси, имащи относимост към основателността на иска. Това са съображения по съществото на спора, които се разглеждат, ако бъде допуснат съдебния контрол по отношение на обжалваното въззивно решение.
В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК страната не е посочила правния въпрос от значение за изхода по делото, който е задължена да отрази точно, както и да мотивира в някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1, т. 1 – 3 ГПК, съгласно разясненията в т.1 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на О.. К. е формулирал като процесуални следните въпроси:
„Процесуален въпрос, по който съдът според нас се е произнесъл неправилно е въпросът за това дали издаваните от името на една община удостоверения за конкретни факти съставляват официални документи, още повече, когато не са подписани от кмета на общината а от служители в общинската администрация” .
„Процесуален въпрос, по който съдът неправилно се е произнесъл е въпросът за това дали издаването на един документ, макар и от длъжностно лице в рамките на неговата компетентност /в кръга на службата му/, но без наличието на нормативно предвидена и спазена процедура по съставянето на документа е достатъчно за да се квалифицира издадения документ като официален такъв по смисъла на чл. 179 от ГПК”.
И двата въпроса не са формулирани във връзка с изводите на въззивния съд с оглед, на които е решен спора. Бургаският окръжен съд е приел, че в съответствие със закона районният съд е констатирал, че ищецът разполага с правен интерес от предявяването на иска. Изложил е съображения за това, че верността на процесното удостоверение не е била оспорена в производството по гр.д. № 158/1996 г. на Поморийския районен съд и спорът относно верността на документа не е преклудиран, както и е развил доводи за наличието на правен интерес, произтичащ от възможността при положително за ищеца решение, той да поиска отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 158/1996 г. на Поморийски районен съд по реда на чл. 303, ал.1, т.2, предл. първо ГПК. Прието е още, че възможността ищецът да инициира нов спор при нови фактически обстоятелства – решението на административния съд по спор за законосъобразност на заповедта за З., не води до извод за липса на правен интерес от предявяване на настоящият установителен иск. В мотивите на обжалваното решение, определянето на процесното удостоверение, като официален документ не е свързано с произнасяне на въззивния съд по въпросите, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК. От съпоставянето на изложените решаващи доводи на въззивния съд с цитираните по – горе въпроси, въведени от касатора се установява, че въззивният съд не е разглеждал обстоятелствата, отразени в същите въпроси. Правният въпрос или правните въпроси, които касаторът е задължен да постави в изложението си по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК трябва да бъдат формулирани във връзка с произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обусловили изхода по делото. В случая въведените правни въпроси от касатора изразяват субективното му становище за компетентността на органа, който е следвало да издаде процесното удостоверение и процедурата, която също така според вижданията на касатора трябва да има регламент в нормативен акт, за да бъде издаден надлежно документ от категорията на процесният . Поради непосочване на правен въпрос в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, страната не е обосновала приложно поле на общото основание и допълнителните основания за допускане на касационния контрол. Отразяването на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е такова обосноваване на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Прилагането на копие от решение № 20 от 26.01.2010 г. по гр.д. № 4882/2008 г. на ВКС, І г.о., без мотивиране на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК също така не обосновава приложно поле на основанията за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V – 2 от 17.02.2011 г. по гр.д. № 1579/2010 г. на Бургаски окръжен съд, пети граждански въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: