Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
334_11_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1249
С., 04.10. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 334 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Д. А. срещу въззивно решение от 28.10.2010 г. по въззивно гр.д. № 435 /2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о., в частта, с което е потвърдено решение от 31.05.2010 г. по гр.д. № 1759 /2009 г. на Кюстендилския районен съд, в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Л. М. Ч. и С. П. Ч. сумата 2,600 лева – остатък от двойния размер на заплатено капаро по предварителен договор от 07.07.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот, който е индивидуализиран в решението, ведно със законната лихва върху тази сума от 09.09.2009 г..
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Л. М. Ч. и С. П. Ч. не изразяват становище по наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.
Искът е основан на твърдения, че страните са били обвързани от предварителен договор от 07.07.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот, че съгласно уговорка в договора ищците са платили на ответника капаро чрез посредника по сделката, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора и се отказал от него, в хода на съдебното производство ищците признават, че посредникът им е върнал предаденото капаро. Първоначално искът е бил предявен за сумата 5,200 лева, в първо съдебно заседание размерът на претенцията е намален на основание чл.214,ал.1 ГПК на 2,600 лева.
Първоначално първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл.92,ал.1 ЗЗД – за осъждане за двойния размер на заплатеното капаро, впоследствие с определение от закрито заседание първоинстанционният съд е изменил на основание чл.253 ГПК правната квалификация на чл. чл.93,ал.2,изр.2 ЗЗД, призовал е страните и след изслушване на техните становища е приключил съдебното дирене и след това е дал ход на устните състезания.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел в съответствие с установената практика, че доводът на жалбоподателя, че изменението от съда на правната квалификация представлява изменение на иска, е неоснователен. По същество съдът е приел, че твърдените от ищците факти са установени, включително, че ищците са дали сумата 2,600 лева като задатък чрез посредника, така както е било уговорено в договора, че окончателният договор не е сключен поради неизпълнение на задълженията на ответника, който е неизправна страна по предварителния договор, че посредникът е върнал на ищците получената като задатък сума, поради което искът по чл.93,ал.2,изр.2 ЗЗД е основателен.
И. от жалбоподателя процесуалноправен въпрос : може ли съдът да прави изменение на иска извън сроковете по ГПК и без направено искане от ищците, не е обуславящ, такова изменение (на основанието или на искането (петитума, каквото е предвидено в чл.214 ГПК) не е допуснато. Приетото от въззивният съд в съответствие с установената практика, че изменението на дадената от съда в доклада по делото правна квалификация не е изменение на основанието, каквото би било изменение на фактите, на които е основан искът или на искането (петитумът), а такова в случая не е извършвано. Първоначалното определение, в частта, с която е определена правната квалификация, е оттегляемо, както е посочил първоинстанционният съд (той го е постановил на основание чл.253 ГПК), който изрично е отразил в мотивите си към него, че в доклада си неправилно е възприел дадената от ищците правна квалификация (чл.92,ал.1 ЗЗД), която не съответства на конкретните факти по делото, които не са изменени – сумата се претендира като капаро (задатък) на основание дадено капаро, а не като неустойка, поради което правната квалификация следва да бъде изменена (на такава по чл.93,ал.2,изр.2 ЗЗД). Съдът е изпълнил задължението си по чл.146,ал.3 ГПК – изслушал е становищата на страните.
И. от жалбоподателя материално-правен въпрос – може ли да съществува претенция за двоен задатък, без да има претенция за основната част от дадения, не е обуславящ. Такъв въпрос не е разрешаван, нито е следвало да бъде разрешаван от въззивния съд, доколкото не е наведен такъв довод за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение. За пълнота следва да се отбележи, че диспозицията на правилото на чл.93,ал.2 ЗЗД предвижда възможност да се предяви иск за осъждане на ответник за двойния размер на дадения задатък, а според диспозитивното начало и трайно установената съдебна практика ищецът може да иска присъждане и само на отделна част от този размер.
Следователно не е осъществено наведеното основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответниците не претендират разноски и не са доказали, че са направили такива. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 28.10.2010 г. по въззивно гр.д. № 435 /2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о., в обжалваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.