3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1249
София, 04.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4771/2014г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. [населено място] , общ. Р. чрез кмета Н. Д. Б. , срещу решение № 1096 от 12.03.2014г по гр.дело № 27/2014г. на Благоевградски окръжен съд , което е потвърдено решение №5167 от 21.11.2013г на РС- Разлог, постановено по трудов спор. Отменено е наложено дисциплинарно наказание ”забележка”, като районният съд е изтъкнал на първо място нарушение по чл. 195 ал.1 КТ относно задължителни реквизити на заповедта , а като евентуален мотив ,че не се установява нарушение. Въззивният съд е изложил мотиви по съществото на спора- защо приема ,че санкционираното поведение на ищцата не е нарушение на трудовата дисциплина . Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1, т.3 ГПК поради обстоятелството , че първоинстанционното и въззивното решение са различно мотивирани , при едни и същи доказателства , което е следвало да доведе и до едни и същи правни изводи, а решенията на съдилищата са противоречиви.Поради това защитата изтъква ,че е установено от закона правило (чл. 12 ГПК) и съответно неточното му прилагане (поради различието в мотивите на двете съдебни решения), е създаване на друго правило , основание за допускане до касационно обжалване по посочения текст .
Ответницата по жалбата П. Х. Р. оспорва допустимостта до обжалване, поради липса на съдържателно изложение по касационните основания на чл. 280 ал.1 от ГПК и неотносимост на доводите на защитата към някое от тях . Иска разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не е формулиран правен въпрос , решаващо произнесен от въззивния съд в обжалваното съдебно решение , в определяща за изхода на делото насока . Разясненията , свързани с това общо изискване , са дадени в ТР № 1/2009г от 19.02.2010г на ОСГКТК на ВКС . Общото позоваване на чл. 12 ГПК от защитата на касатора , без връзка със съдържанието на мотивите и решаващите изводи на въззивния съд , е коментар , чрез с който не е отговорено на общото условие на чл. 280 ал.1 от ГПК за поставяне на правен въпрос. Тезата , че щом въззивния съд потвърди обжалвано решение с различни от изложените в него мотиви , има противоречиво прилагане на правна норма , представляващо правен въпрос по прилагането на чл. 12 ГПК , е несъстоятелна и непонятна като правен довод . Въззивният съд е изпълнил задълженията си като съд , на който законът е възложил определени компетенции при проверка на обжалваното решение. Не се обосновава обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК от съдържателна страна . В т.4 от ТР № 1/2009г от 19.02.2010г на ОСГКТК на ВКС бе разяснено основанието по този текст, разглеждането да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика , за разкриване на точния смисъл на норма или осъвременяване на тълкуване, когато законите са непълни , неясни , или противоречиви.
Следва да се присъдят разноски на ответницата по жалбата , за тази инстанция Те са установени в размер на 400 лева ,за адвокатска защита.
Предвид гореизложеното ВКС ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 1096 от 12.03.2014г по гр.дело № 27/2014г. на Благоевградски окръжен съд
Осъжда Кметство [населено място] , общ. Р. да заплати на П. Х. Р. от [населено място] , общ. Р. сумата 400 лева разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .