3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1249
С. 20.12.2010г.
.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на 14 декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1111/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма][населено място], подадена от пълномощника адв. С. С., против въззивното решение на С. градски съд, ГО, ІV „Г” с-в, от 23.04.2010г. по в.гр.д. № 9985/2009г. с което е потвърдено решението на С. районен съд, 67 с-в, от 25.05.2009г. по гр.д. № 8216/2009г. в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т.1 и 2 КТ на Т. К. А., а с въззивното решение е уважен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Ответникът по касация Т. К. А. от[населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателят моли да се допусне касационно обжалване поради противоречиво решаване на въпроса може ли да бъде тежко нарушение на трудовите задължения всяко от посочените в чл. 187 КТ нарушения, без да е изрично възпроизведено в чл. 190, ал. 1 КТ; на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ по въпроса следва ли да се счита за несъмнено доказана липсата на трудово правоотношение в шестмесечния срок след уволнението, ако тази липса се доказва единствено с представяне на трудовата книжка; и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по прилагането на чл. 266, ал. 2, т. 2 и чл. 267, ал. 2 ГПК поради липса на съдебна практика.
По първия поставен въпрос въззивният съд не е приел нещо различно от приетото в приложеното решение № 1624/2005г. ІІІ г.о. ВКС, че изброяването в чл. 190, ал. 1 КТ на дисциплинарните нарушения, за които може да се наложи дисциплинарно наказание уволнение не е изчерпателно, но съгласно чл. 190, ал. 7 КТ такова наказание може да бъде наложено за всяко тежко нарушение на трудовата дисциплина. Напротив, в съответствие с посочената съдебна практика и с приложеното решение №1440/2005г. ІІІ г.о. ВКС /с което е прието, че във всички случаи на оспорено пред съда дисциплинарно наказание съдът следва да преценява дали има съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание според посочените в чл. 189, ал. 1 КТ критерии/, въззивният съд е приел, че тежестта на извършеното от ищеца нарушение не съответства на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. За да стигне до този извод въззивният съд е обсъдил всички относими към случая обстоятелства, липсата на вреда и липсата на други дисциплинарни наказания.
Вторият въпрос относно доказателствените средства за установяване оставането без работа през шестмесечния период след уволнението, е разрешен от въззивния съд според установената съдебна практика, че трудовата книжка като официален документ относно трудовата заетост на работниците и служителите, е документ, годен да установи твърдяното състояние на безработица. По този въпрос е налице многобройна съдебна практика и към настоящия момент не се налага промяната й, поради което не е са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 КТ.
Не се налага и тълкуване на разпоредбите на чл. 266, ал. 2, т. 2 и чл. 267, ал. 2 ГПК с цел точното прилагане на закона и развитието на правото, поради наличието на вече установена практика на въззивните съдилища по прилагането й, и предвид конкретните обстоятелства по делото. Представените с въззивната жалба на [фирма] документи са се намирали у жалбоподателя и не са изложени обстоятелства, които да са препятствали представянето им пред първоинстанционния съд. При тези данни разпоредбите на чл. 266, ал. 1 и 2 ГПК са приложени според точния им смисъл и съдебна практика.
Изложеното мотивира Върховния касационен съд да не допусне касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд, ГО, ІV „Г” с-в, от 23.04.2010г. по в.гр.д. № 9985/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: