О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1249
С. 12.12.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4929 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ж. С. Ж. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 73 от 30.04.13г. по в.гр.д. № 128 по описа за 2013г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 43 от 14.01.2013г. по гр.д. № 962/2012г. на Варненски окръжен съд като е отхвърлен като неоснователен предявения от него на основание чл.55 ал.1 изр.1 от ЗЗД иск срещу П. Б. Н. от [населено място] за присъждане на сумата от 15 147 евро, претендирана като получена от ответницата без основание по нищожно поради липса на постигнато съгласие договаряне и са присъдени разноски.
В. съд е изложил два аргумента за да потвърди акта на първата инстанция: 1. Не е налице състава на чл.55 ал.1 от ЗЗД ,защото не се установява ответницата да се обогатила за сметка на ищеца – видно от представените документи ищецът е заплатил исковата сума на юридическото лице – изпълнител [фирма] / с правоприемник [фирма], който е изработил поръчката, като монтажа не е осъществен по независещи от него причини/, а не на ответницата в лично качество и 2.С оглед разпоредбата на чл.301 ал.1 от Търговския закон /съгласно която когато едно лице действа от името на търговец, без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се е противопостави веднага след узнаването/ и липсата в случая на данни за незабавно противопоставяне от страна на търговеца – дори и да е имало извършени от ответницата действия без представителна власт, то те са били одобрени.
При тези мотиви на съда, касаторът сочи като основание за допустимост на подадената касационна жалба нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. В изложението си развива доводи, без изрично да формулира въпроси. От тези доводи въпросите, които могат да се конкретизират са: допустимо ли е съда да обсъжда като доказателства обяснения на обвиняем, дадени по досъдебно производство и дали противопоставянето на търговеца след узнаването, изискуемо съгласно цитираната норма на чл.301 ал.1 от ТЗ може да се доказва с всички доказателствени средства.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват допустимостта и основателността й. Ответницата Б. претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 2 000лв., реалното им заплащане в брой, на които удостоверява с представен договор за правна защита и съдействие серия Д № 45303.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
Касационно обжалване на въззивния акт не следва да се допуска доколкото поставените от касатора въпроси не са от значение за изхода на спора, не са свързани с решаващите мотиви на съда и на това основание не отговарят на изискванията за годно общо основание за допустимост.
Първият поставен от касатора въпрос за възможността съда да обсъжда като доказателства обяснения на обвиняем, дадени по досъдебно производство е ирелевантен, защото видно от цитираните мотиви въззивният съд не е коментирал подобни обяснения на обвиняем, не е формирал изводите си въз основа на такива, а въз основа на сключения договор за изработка от 23.04.07г.между Ж. Ж. и [фирма] и на пет броя квитанции, установяващи извършено плащане от посо-ченото физическо лице на [фирма] и се е позовал и на чл.301 от ТЗ.
Вторият поставен от касатора въпрос, касаещ начина на доказване на противопоставянето на търговеца е ирелевантен, защото съгласно устано-вената практика /например решение № 1213 от 31.05.72г.по гр.д.№ 269/72г. на І г.о./ правоотношението по потвърждаването на договора е такова само между представителя, действал без представителна власт /в случая ответницата/ и лицето, от името на което е сключен договора без представителна власт /в случая трето за настоящия спор юридическо лице/. Сключването на договор от чуждо име засяга интересите на този, от чийто име е сключен договора / [фирма]/ и по никакъв начин не засяга интересите на настоящия касатор физическо лице. Още по-малко за настоящето производство / в което спорът е между две физически лица – Ж. Ж. като ищец и физическото лице П. Н./ би било да е от значение дали [фирма], с който е сключен договора не е бил надлежно представляван и ако това е така дали се е противопоставил на предприетите от негово име действия без представителна власт.
С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени удостоверените като реално направени пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 73 от 30.04.13г. по в.гр.д. № 128 по описа за 2013г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА Ж. С. Ж. [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.2 ап.2 да заплати на П. Б. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] сумата от 2 000лв./две хиляди / лева, разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :