3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№125
С., 21.02.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 78 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. Г. Б., чрез пълномощника й адвокат Св.С., против решение № ІІІ-130 от 30.09.2011 г., постановено по гр.д. № 784 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е оставено в сила решение № 2126 от 30.12.2010 г. по гр.д. № 2235/2005 г. на Районен съд-Бургас за извършване на съдебна делба на земеделски имоти по реда на чл.292 ГПК-отм. и по вариант втори от заключението от 14.06.2010 г. на вещото лице М. И..
Ответниците по касационната жалба Д. В. М., Г. К. Д., М. Г. Н., Д. Г. М., Г. В. Б., С. К. К., Р. М. М. и К. С. К. не са изразили становище по наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение констатира следното:
Пред първоинстанционния съд са били удостоверени два възможни варианта за реално разпределение на допуснатите до делба земеделски имоти, като част от съделителите са били съгласни и с двата варианта, а М. Н., Д. М. и Х. Б. са заявили съгласие само с вариант втори, който е възприет и от районния съд като точно отговарящ на правата на съделителите, поради което се избягва и парично уравнение на дяловете. Х. Б. е обжалвала първоинстанционното решение с доводи, че съдът не е изходил от принципа на чл.69, ал.1 ЗН, нарушил е чл.72 ЗН и възприетото експертно заключение не е съобразено с чл.7 ЗСПЗЗ. В хода на въззивното производство е изслушана нова експертиза, даваща четири варианта за реално поделяне на имотите в местността „К.”, за които А. е дава становище, че отговарят на техническите норми за размери на новообразуваните имоти и след отразяване правото на преминаване, одобряване на един от вариантите от съда и заплащане на дължимата такса ще се изготви от С.-Б. скица-проект а делба. В. съд е изложил съображения, че законът не повелява имотите да бъдат разпределени така, че всеки от наследниците да получи от всеки имот дял, равен на неговата квота в съсобствеността, а и това не винаги е възможно, поради което от наследствената маса се формират дялове, които да отговарят по стойност на квотата на съответния съделител. Прието е, че в случая вещото лице е съобразило обстоятелството, че най-голям интерес за всички съделители представляват двата имота в м.”К.” и е извършило разпределението така, че всички да получат част от тях. Макар частта на жалбоподателката от ПИ с идентификатор * да не съответства на квотата й в съсобствеността, то тя е получила и целия съседен имот в същата местност – ПИ с идентификатор *, състоящ се от * кв.м., поради което интересите й не са накърнени с постановения съдебен акт. За недоказано е счетено оплакването за нарушение на чл.72 ЗН, още повече, че такъв довод не е поддържан в хода на делото. По отношение изслушанато във въззивното производство експертно заключение е счетено, че то установява само възможната поделяемост на двата имота в м.”К.”, но жалбоподателката не е поискала обособяване на нови дялове, съобразно новите варианти, нито изследване на стойността на новите дялове, поради което искането й за извършване на делбата по вариант втори от това заключение е неоснователно.
К. счита, че основният материално правен и процесуално правен въпрос е: приложена ли е правилно нормата на закона – чл.353 тпк /чл.292 ГПК отм./ при спазване изискванията на чл.69, ал.2 ЗН и разпоредбата на чл.72 ЗН, обоснован с тезата й, че експертното заключение, изслушано в първоинстанционното производство не е съобразено с разпоредбите на чл.72 ЗН и чл.7 ЗСПЗЗ, тъй като вещото лице неправилно е събрало площта на имоти * – * дка и * – * кв.м. и е разпределило общата площ от * дка, като така са накърнени правата й, тъй като съобразно квотата й от * ид.ч. има право да получи от имот * площ от * дка, вместо предоставените й * дка, поради което разпределянето на дяловете за тези два имота не е извършено при спазване разпоредбите на чл.72 ЗН, а същевременно окръжния съд се е произнесъл с решение при незавършена процедура на делбата от С.-Б., което води до порочно решение и тъй като атакуваното решение е изградено върху правни изводи в противоречие на процесуалния и материален закон, то същото попада в приложното поле на касационното обжалване, като изложеното представлява и въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Посоченото изложение преповтаря доводите в касационната жалба, свързани с конкретните факти по делото и по същество съставлява позоваване на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон. От твърденията не може да се извлече и уточни правен въпрос по смисъла на чл.282, ал.1 ГПК спрямо който да се прецени налице ли е противоречие на въззивното решение с приложените четири съдебни решения, разрешенията по които са дадени при различна от настоящата фактическа обстановка.
При липса на формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-130 от 30.09.2011 г., постановено по гр.д. № 784 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: