О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София, 24.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември ноември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N5901/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Професионална гимназия по аграрно стопанство-гр.Д., чрез пълномощника й адв.М. Д. срещу решение №239/05.06.2013 г. по гр.д.№328/2013 г. на Окръжен съд-гр.Д..
Ответницата по касационната жалба Д. К. И., в писмен отговор, подаден чрез пълномощника й адв.Д. Т., я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по неоценяеми искове, а оценяемият иск е обусловен.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 72/25.02.2013 г. по гр.д.№4063/2013г. на Районен съд-гр.Д.. С него са уважени предявените от ответницата по касационната жалба искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, като е признато за незаконно уволнението й , извършено със заповед № 23/27.09.2012 г. на работодателя , въз основа на чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ-съкращение в щата и същата е отменена, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „учител по български език и литература” и са й присъдени 400 лв. направени разноски по делото.За да постанови решението въззивният съд е приел ,че е извършено действително съкращение на една от трите щатни бройки за длъжността учител по български език и литература и е проведен подбор между тримата учители, които са я заемали.Комисията, извършила подбора е работила по критерии, утвърдени от директора.Ответницата по касационната жалба е оспорила поставените й оценки по подкритериите „повишаване на вътрешно-училищната квалификация и преквалификация на педагогическите кадри” и в частта по прилагане на всички критерии относно „нивото на изпълнение на работата”.Относно първия оспорен подкритерий е установено,че оценката е дадена при отчитане участие в обучения само през последната учебна година, когато е проведен само един квалификационен курс, в който ответницата по касационната жалба не е взела участие. Въззивният съд е счел, че този подкритерий дублира подкритерия „допълнителна квалификация” ,че оценката е отражение на обективния факт на наличие на допълнителни квалификации към момента на извършване на подбора и че е ирелевантен моментът на придобиването им. Поради това е счел,че оценките по този подкритерий следва да се игнорират. По критерия „участие във вътрешноучилищни дейности” – подготовка на ученици за участие в олимпиади, тържества и други изяви, също е приел,че липсва основание да се оценява дейността само от последната учебна година. Намерил е,че поставената оценка от 0 точки на ответницата по касационната жалба е необоснована, при положение,че е била ангажирана като председател на методическо обединение по културнообразователни области през 2010-2011 г. Прието е, че е неправилна оценката и по критерия „констатирани нарушения”,тъй като е отчетено като действително извършено нарушение на дисциплината, чиято законосъобразност е оспорена пред съда по друго дело, а относно второто нарушение, изразяващо се в неспазване на забраната за пушене,извършено в обедната почивка по време на поправителна сесия, е счел, че няма връзка с нивото на изпълнение на трудовите й задължения.Намерил е оценката по критерия „оценъчни карти за диференцирано заплащане” също за неправилна, тъй като е игнориран резултата й от оценъчната карта за една от трите отчитани при подбора години , а е съобразен само този по карта с оценка 44 точки и е игнорирана карта,в която е оценена с 65 точки. Така по този критерий е била ощетена с 4 точки.По критерия „професионална квалификация” също неправилно не е получила следващите й се 18 точки. Намерил е също така,че по нито един от критериите не се отчита как участниците в подбора изпълняват основните си задължения по длъжностна характеристика. Оценките по критерия „ниво на изпълнение на работата”не отразяват действителното изпълнение, тъй като липсват показатели, по които да се провери работата им по обучение в предметната им област, тя е оценявана извън преките им задължения и учебния процес, давани са оценки , които са странични за законовия критерий по чл. 329 ал.1 КТ.В обобщение е приел, че подборът не е проведен законосъобразно, в съответствие със законовите критерии и разясненията дадени с ТР№ 3/16.01.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. ОСГК.
В изложението на касационните основания по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа касационни основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Иска да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд относно следните въпроси:
-какви са правомощията на съда в контрола на извършения от работодателя подбор по чл.329 ал.1 КТ, който счита, че е разрешаван противоречиво от съдилищата ,без да излага допълнителни аргументи и
-въпросът за необходимостта от преценка на годни и относими за спора доказателства. Намира, че той е решен в противоречие с решение №12/08.02.2010 г. по гр.д.№39/2009 г.,ІІІ г.о.постановено по реда на чл. 290 ГПК и с определение №94/05.02.2009 г. по гр.д.№39/2009 г., ІІІ г.о. , по чл. 288 ГПК, което не представлява съдебна практика,тъй като с него не се създава сила на пресъдено нещо. Твърди,че неправилно са били изключени и не са обсъдени представени по делото доказателства- списък с имената на учителите от гимназията и училищата, които ще посетят във връзка с план-приема за 2012-2013 г. и длъжностната характеристика на ответницата по касационната жалба. Прилага и решение № 257/10.06.2010 г. по гр.д.№3681/2008 г., както и още две определения на състави на ВКС по чл.288 ГПК,без да излага съображения във връзка с тях.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира,че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. За да бъде селектирана касационната жалба, касаторът следва да докаже правния си интерес ,обосновавайки наличието на общо и допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Общото основание е извеждането на правен въпрос, обусловен от правните изводи на въззивния съд, които са от значение за изхода на делото и са включени в предмета на делото.Въпросът не трябва да е свързан с правилността на обжалвания съдебен акт, с възприемането на фактическата обстановка по делото и с обсъждане на събраните доказателства, според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК. Поставеният първи въпрос от касатора не е релевантен ,тъй като въззивният съд не е формирал правен извод относно правомощията си за контрол на извършения подбор.Действително този въпрос е бил решаван противоречиво от съдилищата, но с приемането на ТР№ 3/16.01.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. ОСГК, съдебната практика е уеднаквена и е изоставено становището,че преценката на работодателя относно професионалните качества на лицата,включени в подбора е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Не е обосновано и допълнително основание по чл.280 ал.1 ГПК- проявлението на изведения обуславящ въпрос в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 ГПК. Наличието на допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК касаторът трябва да докаже, като приложи влезли в сила решения на различни по степен съдилища, защото само те представляват съдебна практика.Определенията по чл.288 ГПК не създават сила на пресъдено нещо и не са съдебна практика. Необходимо е също така да се направи подробна обосновка на съдържащите се в решенията разрешения по поставения правен въпрос и в какво се изразява отклонението на въззивния съд от тях. Противоречието с правни изводи , съдържащи се в решение по чл. 290 ГПК, би представлявало основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.Не е изложена каквато и да било аргументация,свързана с допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, само е посочен този законов текст.То е налице, когато поставените въпроси са свързани с наличието на неправилна практика или практика, която не е съобразена с промените в законодателството или когато липсва съдебна практика . Вторият въпрос не е свързан с правните изводи на въззивния съд, а със становището на касатора за неправилност на фактическите му изводи. Поради това не може да се приеме,че е релевантен, с оглед разясненията в цитираното ТР№ 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК.Приложените решения по чл.290 ГПК са неотносими, тъй като въпросите, по които с тях е допуснато касационно обжалване, са различни и изложените в тях мотиви са свързани с обсъждането и анализа на доказателствата по конкретните дела. Необосноваването на общо и допълнително основание има за последствие недопускането на касационно обжалване.
На основание чл.78 ал.3 ГПК следва на ответницата по касационната жалба да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на сумата 200 лв. за възнаграждение на ангажирания със защитата й адвокат, удостоверени с договор за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащането им в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №239/05.06.2013 г. по гр.д.№328/2013 г. на Окръжен съд-гр.Д..
ОСЪЖДА Професионална гимназия по аграрно стопанство-гр.Д. да заплати на Д. К. И. сумата 200/двеста/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: